… Проблемите за заместване дейността на сърцето, белия дроб и кръвоносните съдове, както и на други човешки органи, вече заемат важно място в хирургията… Днес този текст звучи елементарно, нали? Човечеството отдавна свикна с идеята, че може да се заменят немалко органи. Професор Барнард направи своите знаменити операции, сърцето на Джарвик „живя“ в изстрадалите гърди на Барни Кларк, а България стана шестата страна в света по наситеност с „изкуствени бъбреци“ (центрове за хемодиализа) и т.н. Но преди 20 години всичко това бе още сензация, затова и продължението на текста не бива да ви учудва.2
… Разбира се, до постижения в тази област се стига много трудно, освен това те не са тъй много в света, и всеки успех представлява една малка епоха в голямата битка за човешкия живот. А ето че у нас хирургията завоюва един завиден успех и в тази област.
Напоследък функцията на сърцето се прехвърли върху специални апарати. Това е първата и основна крачка към разрешаването на проблема за изкуствено кръвообръщение. Тази идея впрочем не е нова. Опити са правени още през 1885 година, но чак през 1953 година се осъществи първата операция на сърцето с апарат за изкуствено кръвообръщение.
През април 1962 година в клиниката по сърдечна хирургия при ИСУЛ с помощта на вносен апарат бе извършена първата успешна операция у нас на човешко сърце. Направиха я професор Коста Стоянов и доцент Димитър Димитров. На 10 ноември същата година във Висшия военномедицински институт професор Генчо Кръстанов с група хирурзи извърши първата такава операция, обаче с наш, български апарат, изработен в института под ръководството на д-р Милан Милев. Този апарат, наречен „изкуствено сърце — бял дроб“, временно замести функциите на съответните органи. Българският апарат притежава редица оригинални особености и преимущества. В него е намалено неудобството за „гасенето“ на пяната, която се образува при циркулацията на кръвта, до минимум е сведено разрушаването на кръвните телца (хемолиза) и пр.
Неотдавна колективът на професор Кръстанов направи и първата у нас сърдечна операция в условията на дълбоко замразяване (хипотермия), пак с помощта на този български апарат. Това „замразяване“ достига температури от порядъка на 8–12 градуса по Целзий.
Изминаха години. Неведнъж се срещах с професор Кръстинов. Знаех, че той и сътрудниците му готвят нещо голямо. Като израз на нашето дългогодишно познанство ми обеща аз да бъда първият представител на пресата, който ще узнае за това.
И един ден бях поканен във Висшия военномедицински институт. Операцията бе не само смела като идея и изпълнение. Тя бе първата по рода си у нас. Но в операционната зала всичко бе обикновено. Правеше впечатление само необичайно големият брой на участниците в хирургическия екип и присъствието на двама „пациенти“, които трябваше да бъдат оперирани едновременно. Те лежаха вече на операционните маси, покрити с бели чаршафи, под защитата на чудния сън на наркозата. Около тях, подчинени на отдавна установен ред, се суетяха сестрите. И така, в една от операционните на Висшия военномедицински институт в София започваше операция за… присаждане на органи!
Тишината действува целебно на нервноболните. Тишината приспива уморените. Но тишината на операционните зали мобилизира вниманието. Тя е поредица oт мигове, заредени с напрежение, мигове, който се равняват на часове и при това не се забравят…
Часовникът отброяваше бавно минутите и сякаш тиктакаше ритмично с биещите слепоочия на хирурзите. Уморено просъскваха меховете на апаратите за интратрахеална наркоза. Изведнъж движенията на операторите от едната маса станаха по-чевръсти. Очите се повдигнаха за миг и погледите се кръстосаха. В този момент тишината се наруши. Тези, които имаха привилегията да бъдат зрители на операцията, се сбутаха един друг и пристъпиха напред. Погледите на всички се съсредоточиха към ръцете на тези оператори. В тях се движеше нещо розово-бяло, пърхаше като малко врабче половин бял дроб.
В този момент в екипа заработи още един хирург, професор Кръстинов, който се включи към екипа на втората маса. Вниманието на всички сега се прехвърли към нея. На пациента, който лежеше там, трябваше да се присади извадения преди малко бял дроб. С тази именно задача се зае професорът. Опитните му ръце бавно, милиметър по милиметър, опипваха тъканта, налагаха шевовете. Всичко трябваше да се съедини така, сякаш операцията не бе извършвана — бронх с бронх, артерия с артерия, вена с вена. Изведнъж пулсиращата повърхност на сърцето притихна, сякаш заспа. А това вече бе сигнал за тревога. За тревога, но не и за паника. Две ръце бързо поеха напълнената с живителна течност спринцовка и забиха иглата в не навреме отпусналата се сърдечна плът, после други две ръце обхванаха стихналото сърце и започнаха бързо да се свиват и отпускат заедно с него. И така безкрайно дълго време. Най-сетне сърцето трепна и моравата му повърхност започна да поаленява. Погледнах часовника — бяха минали само три минути…
2
Книгата бе вече подготвена за печат, когато се извърши първата трансплантация на сърце у нас от колектива на проф. Ал. Чирков.