Операцията отиваше към своя край. Оставаше само кожният шев и затова залата започна постепенно да се изпразва. Една сестра отвори журнала и започна да записва. Надникнал през рамото й, прочетох: „… Операция №… Присаждане на бял дроб. Оператори: проф. Г. Кръстинов, д-р М. Милев, д-р Г. Чепилев, д-р И. Топалов, д-р А. Александров. Анестезиолог: д-р Т. Ненов.“
Всъщност идеята да се присаждат органи съвсем не е нова. Още в древна Гърция многобройните войни довеждали до страшни осакатявания на хората. И тогава именно били направени първите опити за присаждане, разбира се, само с козметична цел. Известни са протези, създадени хиляди години преди нашата ера, опити за възстановяване на заболели вътрешни органи у човека, като се изяждат съответните животински в суров вид, и какво ли не още.
Днес проблемът за присаждането на органи е един от най-актуалните в съвременната биология и медицина. Разбира се, съвсем не с козметична цел. Редица тежки хронични страдания — злокачествени тумори, туберкулоза, силикоза, нефрит, цироза, ревматизъм и други — водят до необратими изменения. При това положение единственият радикален изход си остава подмяната на заболелия орган със здрав. Но главната пречка за това се явява самият организъм — т.нар. имунологична бариера, т.е. естествената несъвместимост на различните тъкани.
Днес определено може да се каже, че вековната мечта на човечеството за подмяна на заболелите органи с нови премина от сферата на фантазията в областта на научните завоевания. Колективи от различни страни работят усилено за създаване на методи за трансплантиране на бял дроб, бъбреци, сърце, черен дроб и други. Впрочем присаждане на бъбреци (главно взети от еднояйчни близнаци или от майката на болния) се извършват вече в института по клинична хирургия в Москва, в клиниките на Фош и Некер в Париж, в Англия и Белгия. Неотдавна от Париж бяха съобщени и първите резултати от трансплантация на бял дроб на кучета.
За чест на нашата млада, социалистическа медицина трябва веднага да прибавим, че България се нарежда между страните, които провеждат успешни експерименти за присаждане на органи. Тези страни, поне засега, се броят на пръсти. Описаната операция, която се проведе във Висшия военномедицински институт, бе един от тези експерименти. „Пациентите“, върху които се извършват тези манипулации (както и в чужбина!), са кучета. Но благодарение на усвоения опит и разработения оригинален метод за консервиране на тъкани оперативният колектив на клиниката на проф. Кръстинов има готовност за извършване на такава операция и върху хора…
Всъщност колективът от ентусиазирани пионери в тази област у нас, който работи под ръководството на проф. Кръстинов, има вече немалък опит в областта на присаждането. Още от 1951 година в клиниката започна отглеждането в специални среди и условия на артерии, кости и хрущяли от неболедували човешки трупове. С тях са изправяли различни дефекти на съответните органи у нуждаещите се хора. Но нарасналото техническо ниво на хирургията позволи да се премине и към по-труден етап — присаждането на вътрешни органи. Колективът на клиниката вече упорито разработва този проблем.
Науката обаче доказва, че имунологичната бариера се оказа все още спусната. Големият учен не бе любител на авантюрите. Скромно и делово неговият екип усъвършенствува хирургическото лечение на сърдечно болните. Удостояването му със званието „Герой на социалистическия труд“ бе радостен повод за нова среща, за нов разговор:
— Понастоящем ние разработваме проблема за хирургическото лечение на заболяванията на венечните (коронарните) артерии на сърцето, които се проявяват под формата на т.нар. „исхемична болест на сърцето“ („гръдна жаба“, инфаркт) и т.н. В тези случаи съвременната хирургия може да направи много. С помощта на най-модерна апаратура ние изследваме венечните артерии, преминаващата през тях кръв и с голяма точност установяваме къде е настъпило стеснение или запушване. Но това, разбира се, не е достатъчно. Необходима е хирургическа намеса. На 10 октомври 1974 година ние направихме за първи път у нас операция на запушена дясна коронарна артерия, като за целта бе поставен мостовиден венозен автотрансплантат. Така болният бе спасен. Оттогава ние правим такива операции при случаи с тежко протичаща „гръдна жаба“, прединфарктни състояния или пък след прекаран инфаркт, когато се налага.