По тази технология е направена и публикуваната във вестник «Народна култура» статия «Неизпитото лекарство» от Наско Мандаджиев. В края й нещата са съвсем уточнени — «кашон с уиски, стотарка, високи разменни услуги. На дело около 50 на сто от помощта (медицинската — Н. М.) днес е заплатена». Е, може да има процент отгоре или отдолу, но нещата тук са уточнени. Авторът на «Неизпитото лекарство» и всички други трябва ясно да разберат, че името на здравните работници и тяхното дело са святи за нашия народ и никому не е позволено да говори и пише за тях, каквото му хрумне.
Слабости има. И критика трябва да има. Но критика градивна, критика, която не уронва престижа на здравния работник. Вярата е заслужена и необходима. Необходима е както на здравните работници, така и на хората. Слабости има! Но ние вървим напред и нагоре. Както всички трудови хора в нашата страна.“
„Медицинска сестра съм в окръжната болница в град Търговище вече 23 години — писа по този повод и заслужилата медицинска сестра Тихолова. — Останаха в миналото неугледните помещения и лошите условия, при които работехме. Първият кардиологичен кабинет (едновременно и селска консултация), в който работех, бе някакъв стар дюкян — помещение, разделено на три с шперплат, малко над човешкия бой. Едната половина бе кабинет с врата — чаршаф, вързан на бинт, а другата, разделена на две — чакалня и канцелария на зъботехниците. Като погледнеш нагоре, през дъсчения таван прозираше небето… Ще направя един скок — какво е положението сега. Разполагаме с два 6-канални електрокардиографа, три 3-канални, а на едноканалните май вече не може да се направи сметка. Освен това имаме телеметричен ЕКГ-център за дистанционно приемане на електрокардиограми. Но не само при мен. Навсякъде е така…
Ние, медицинските работници, сме хора, «замесени от друго тесто», както казва народът. За нас е присъщо да се раздаваме, а не да получаваме. Ако има такива единични случаи на хора, незаслужаващи да носят званието «здравен работник», то не трябва всичко да се поставя под един знаменател! Ето защо особено много ме развълнува, огорчи и обиди «загрижеността» в статията «Неизпитото лекарство»: «Какво ще стане сега с плащането, подаръците, бакшишите, услугите, които предоставяме на лекаря, сестрата, санитаря?» Това, което е написано там, не е присъщо на здравния работник!“
И още едно писмо ще използувам — на д-р Д. Георгиев и д-р Й. Симеонов от Търговище: „… Не можем да отминем с мълчание статията «Унижение през целия ден», отпечатана също във вестник «Народна култура». Не е редно от изолирани явления в здравеопазването да се петни цялата последователно провеждана настъпателна, най-високоблагородна социална политика на партията. Заради грешки в стила и методите на ръководство на отделни ръководители или недобросъвестността на малцина здравни работници не е редно да се подвежда общественото мнение за порочност в цялата система. В нашия окръг няма унизени здравни кадри.“
Струва ми се, че казаното е достатъчно…
… Наниз от златици! Народът ги е сътворил. Та нанизах този наниз от златици — откровения от мисли и чувства на стари и млади — за делата на най-човеколюбивите хора.
1981 г.
Човеколюбие
Въпреки че отдавна вече не работя при него, аз стоях като ученик. Напразно се мъчех „да овладея набързо положението“. Дори малко преди да вляза, потърсих опора в думите на Илия Бешков: „Журналистът трябва да умее да поставя в затруднение, да подбужда към размисъл и да принуди събеседника си да се защищава…“ Напразно. Има хора, внушили веднъж дълбоко уважение, пред които цял живот се чувствуваш ученик.
И затова, когато ми възложиха да пиша очерк за академик Малеев, аз дълго се колебаех как да постъпя и накрая реших да предам дословно нашия разговор. Очерк не се получи. Но целта бе постигната. Появи се портретът на един учен-медик, такъв, какъвто го виждаме и чувствуваме.
— Как гражданинът Малеев ще представи лекаря Малеев?
— За мен лекарят Малеев и гражданинът Малеев са се покривали напълно. И не е нито едното, нито другото, което да е имало решаващо значение за моите действия. Един лекар трябва да бъде преди всичко гражданин, а човекът, който изпълнява задълженията на лекар, трябва да разбере и да има винаги предвид, че неговата професия е най-хуманната и е най-тясно свързана с човечността, с човеколюбието.
— Работил съм под Ваше ръководство от 1968 година. Променил ли се е много академик Малеев оттогава до днес?
— Освен че се появиха първите бръчки по челото и значителна част от косата ми побеля, смятам, че има и други промени — преди всичко в начина на мислене и на действие. Най-важното е, че проф. Малеев е станал по-улегнал, престанал е да избързва със своите заключения и се старае всеки път при всякакви обстоятелства да търси и намира най-правилното решение.