— От какви принципи се ръководи лекарят и човекът Малеев?
— Откакто съм станал лекар, моите мисли и поведение винаги са били свързани със здравето на болните и с тяхното добро самочувствие. Имал съм винаги предвид, че желанията на болния не винаги са изпълними, че често пъти той проявява капризи. Ние като лекари обаче сме длъжни да разбираме болния човек и в това именно аз виждам едно от главните изисквания на съвременния социалистически здравен работник.
— А ученият Малеев?
— Винаги съм се занимавал и съм изисквал от моите сътрудници да разработваме проблеми, свързани с поставянето на по-точна диагноза и с по-успешното лечение на болните.
— Тогава да запитам и за ръководителя Малеев?
— Той ли, той пък се е старал да бъде максимално справедлив към хората, които ръководи, да поощрява младите и перспективни кадри и при успех, и при несполука и съответно да проявява разбиране за грешките и слабостите.
— Не стана ли много? Как съумявате да съчетавате успешно толкова отговорни дейности?
— Безспорно задачите, които изпълнявам като председател на Медицинската академия, и с ранг министър в Министерството на народното здраве и като ръководител на клиниката по гастроентерология са задачи, които нерядко заангажирват целия ми работен ден, а често пъти се налага да работя и след това.
— Някои казват, че сте строг човек. Вярно ли е това? Може ли и трябва ли лекарят да бъде строг?
— Нерядко се спекулира с тези качества на ръководителя на академията, като с това [???] оправдаят своите не съвсем отговарящи [???] им действия. Безспорно лекарят [???] строг, но само към тези, които не [???] задължения и в грижите си към [???] полагат максимални усилия за [???] за правилно лечение и често [???] допускането на някои по-големи [???] в хода на отговорната си работа [???].
— За 10 години Вие направихте много сериозни преобразувания в българската медицина, които доказват вече своето съществувание. Не изпитвахте ли колебания и съмнения в началото?
— Колебания и съмнения в правотата на направленията, по които се е развивала българската медицинска наука, не съм имал нито за миг по простата причина, че всички тези направления съвпадат напълно с указанията и директивите на нашите най-висши партийни органи, на решенията на партийните конгреси и на пленумите, занимаващи се с въпросите на науката у нас, и в частност със здравеопазването и медицината.
— А понастоящем?
— Понастоящем вече имаме резултати, които убеждават всички в правотата на провежданата досега линия в развитието на академията и следователно в развитието на нашата медицинска наука и здравеопазване.
— Вие познавате медицината и здравеопазването в много страни. Какво доближава и какво различава нашата медицина и здравеопазване от тях?
— Искам да подчертая, че главното, което ни отличава, е преди всичко фактът, че у нас здравеопазването се изгражда на основата на един различен строй, при който се осигурява максимална възможност за достъпност за всеки болен до лечебни заведения, докато в капиталистическите страни и най-вече в САЩ здравеопазването и най-добрите постижения на науката са привилегия само на едно богато малцинство, което може да си позволи лукса да плаща огромни хонорари. Друга характерна черта са принципите на социалистическото здравеопазване и най-вече на съветското, от което се учим. Нашата медицина се развива успоредно със социалистическото общество и достига неговите върхове.
— А какво не достига на нашето здравеопазване?
— Не му достига една достатъчна, солидна материална база, преди всичко сградов фонд. Поради тази причина често работим при лоши битови условия за болните, особено в Медицинска академия в София.
— А на здравните работници?
— На тях все още не им достига челен опит на базата на съвременната медицинска техника. Не им достига и достатъчно езикова култура, за да следят обилната научна информация.
— И къде виждате пътя за решителен прелом?
— Виждам го в рязкото подобряване на обслужването от страна на лекарите в селските здравни служби, цеховете и училищата. На тях обаче трябва да се осигурят добри битови условия и добро заплащане, както и грижи и уважение от страна на съответните административни дейци. Нужна им е и съвременна апаратура. В това отношение сме съставили цяла програма за подобряване състоянието на т.нар. „преден фронт“ на здравеопазването. Досега сме раздали много кардиографи, произведени в Медицинската академия. Такива апарати ще получи всеки цех, всяко училище. Така около 70–80 на сто от заболяванията на село или в завода ще могат да се диагностицират и лекуват на място.