— Една латинска пословица казва: „Лекарят е другар и слуга на болния.“ Смятате ли, че тя важи и в наши дни?
— За мен и моите сътрудници основната фигура и цел в нашата дейност е болният човек и всичко, което вършим, е посветено на него.
— Но може би и на Вас е известно, че за жалост авторитетът на здравните работници у нас не е голям. Как обяснявате Вие този факт?
— Действително авторитетът им бе значително намален, поради различни причини. Но аз мисля, че през последните години политиката за подобряване качеството на здравеопазването, по-доброто заплащане, както и създаването и снабдяването с модерна апаратура осигури предпоставки за увеличаване възможностите на медицинската помощ. И затова авторитетът на здравните работници пред нашата партия, пред държавните органи по места и пред народа значително нарасна.
— А дали и самите здравни работници нямат вина за това явление?
— Безспорно. Дейността на лекаря е от огромно значение за неговия авторитет. Не всички обаче съзнават голямата отговорност, допускат се слабости: неотзовавания при повикване, грешки в диагностиката и лечението. Искам обаче да подчертая, че това са изключения.
— Как обяснявате появяващите се от време на време в печата нелепости, обидни и неверни твърдения й областта на медицината?
— Не всичко, което се говори и пише, е в полза на лекарите. Безспорно с право се критикуват слабостите, но смятам неоправдано да се допускат информации и съобщения, обидни за цялата лекарска общност у нас, както и неверни и невежи твърдения.
— Как оценявате Вие героизма на лекарите в наши дни?
— Героизмът на лекарите е известен, но по-често незнаен. Не е необходимо, за разлика от другите, да подчертаваме на хората нашите постижения и успехи. Най-доброто признание за нас са чувствата на близките на болните и на самите болни към нас. За жалост науката още не може да реши всички проблеми за здравето и живота на хората. Нерядко нашата медицина не може да направи повече от това, което се прави по света. Тежко е, но хората трябва да нй разберат и да ни вярват.
— Какъв е Вашият девиз?
— Винаги да правим всичко в полза на болния или както е казал холандският лекар Ван Тюлп „Светейки за другите, изгарям.“
— Вашите стремежи и цели?
— Да издигам все повече нивото на здравеопазването у нас и да се превърне Медицинската академия в една истинска академия на медицинските науки.
— Какво ненавиждате?
— Подлостта, мързела, особено всред младите хора, и подлизурството.
— И накрая: какво смятате, че сте дали на партията, на родината, на народа?
— Мисля, че дадох всичко, което притежава един човек и един лекар — от селската здравна служба до председателското място на Медицинската академия. Стараех се да служа всеотдайно, като се боря за повече здраве и живот за хората, за издигане авторитета на нашата медицина. И през цялото съществувание на академията се стремях да изпълнявам указанията и насоките на партията и на нейния Централен комитет. У Левитан има една хубава мисъл и ще завърша с нея: „Сърцето може да се лекува само със сърце!“
1985 г.