Казах му благодаря и се върнах при тезгяха. Но пак не се досещах, че трябваше да почерпя компанията. Не знаех, че обичаят им бил такъв. Повиках Паяка и излязохме заедно на улицата. Сега, като си спомням онова време, изгарям от срам при мисълта, какво ли са говорили за мене в мое отсъствие.
С престорено равнодушен тон попитах Паяка защо Франк ми се сърди.
— Той просто ревнува от тебе — отговори той.
— Тъй ли? — казах, но вече не се опитах да заговоря на тази тема.
Престорих се на равнодушен и небрежен, като че ли това съвсем не ме интересува; но читателят ще разбере какви чувства вълнуваха петнайсетгодишния самолюбив юноша, когато узна, че от него ревнува жена един петдесетгодишен моряк, обиколил цял свят, и за каква жена при това — жена с романтичния прякор Царица на пиратите на стриди! Бях чел за подобни случаи в книгите, вярвах, че и на мене може да се случат такива приключения, но не мислех, че това ще започне така скоро. Разбира се, вече не исках да знам нищо, когато вдигнахме котва, пуснахме платното и плавно се понесохме по залива.
И така аз замених кабалата на фабричния работник с волния живот на пиратите на стриди. Този живот започна с гуляй, а занапред ме очакваха още цяла редица гуляи. Но нима заради това да се откажа от този интересен живот!.. Хората винаги пият — там, където животът е интересен и свободен от стеснения. Романтиката и интересните приключения винаги са неразделни с цар Алкохол и ако искам на дело да изпитам и едното, и другото, ще трябва да се примиря и с цар Алкохол. Иначе ще се запознавам със света на приключенията само по книгите, а живота си ще прекарам с тежката работа във фабриката за консерви по десет цента на час.
Но не, аз няма да се откажа от този нов живот само затова, че другарите ми обичат да сръбват винце, бира и уиски. На тях очевидно им харесва, когато и аз пия с тях, — добре, ще пия. Това не е тъй страшно, няма нужда всеки път да се напивам докрай. Нали в неделя при покупката на «Разъл-Дазъл» останах трезвен, когато всички други се бяха напили здравата. Реших и занапред да се държа точно тъй: ще пия, за да не развалям компанията на другарите си, но няма да се напивам.
Глава 9
Моето влизане в компанията на пиратите на стриди се ознаменува с цяла редица гуляи. Техният живот и затъването ми в него, все повече ми харесваше. В паметта ми ще остане завинаги жив споменът за оная нощ, когато се обсъждаше планът за нападение на местата на стридите в компанията на ония едри храбреци, които бяха се събрали на шхуната «Ена»; те бяха всички врагове на закона, за които затворът отдавна плачеше; имаше между тях и бивши каторжници; гласовете им бяха груби, те носеха високи морски ботуши и мушами, а на поясите им висяха револвери.
О, знам сега, като се оглеждам назад, че там имаше и много мръсотия и глупост. Но аз не се оглеждах назад тогава, когато вървях рамо до рамо с цар Алкохол, и започнах да се примирявам с него. То беше див и смел живот и аз преживявах наяве ония приключения, за които по-рано само четях в книгите.
Нелсън, по прякор Младият Закачка (за разлика от баща му, когото наричаха Старият Закачка), беше господар на кораба «Северен елен», на който плуваше заедно със своя другар Раковината. Раковината беше много добър момък, но Нелсън беше просто като бесен. Той беше на двайсет години, по ръст и снага напомняше Херкулес. Подир две години го убиха и короньорът твърдеше, че мъртвешката стая никога не бил попадал такъв великан.
Нелсън не знаеше нито да чете, нито да пише. Той бе израснал в морето и рядко слизаше на брега. Необикновената му сила и бесният му нрав внушаваха страх на посетителите на всички кръчми в пристанището. Той беше много буен и в безразсъдния си гняв можеше да направи много пакости. Аз се запознах с него, когато моят «Разъл-Дазъл» за пръв път потегли за лов. Излезе силна буря: всички спряхме на котва и не се решавахме дори да слезнем на брега, а Нелсън се носеше със своя «Северен елен» по вълните и събираше стриди.
Нелсън съвсем не беше последна фигура в нашата компания. Затова аз бях много поласкан, когато веднаж Нелсън ме спря пред кръчмата «Раздяла» и заприказва с мене; когато пък ми предложи да влезем в кръчмата и се почерпим, аз съвсем се смутих. Отидохме при тезгяха и изпихме по чаша бира; разговорът ни се въртеше около стридите и корабите; сетне поприказвахме за загадъчната случка с кораба «Ени», главното платно на който било простреляно със сачми. Кой ли е направил това?
Много ми стана чудно, че след като си изпихме бирата, още дълго стояхме пред тезгяха. Разбира се, аз не се решавах да се оттегля оттам пръв. Подир няколко минути Нелсън предложи да пием още едно. Аз се зачудих много на неговото предложение, но побързах да се съглася. Пихме пак, поприказвахме още, а Нелсън не мислеше да тръгва.