В онова наивно време вървежът на моите мисли беше следният: мене ме ласкаеше, че Нелсън, когото всички в залива смятаха за герой, ме удостои със своето общество. За мое нещастие на него се хареса да ме черпи бира. Макар че не обичам бира и ми е противен вкусът й, но не мога пък, защото мразя бирата, да се откажа от почерпката и да се лиша от честта да бъда в обществото на Нелсън. Не ми оставаше никакъв друг изход, освен да се примиря.
И тъй ние изпихме по няколко чаши бира, без да престанем да приказваме. Нелсън сам заръчваше бирата и сам я плащаше. Очевидно Нелсън е продължавал да ме черпи от любопитство, като искал да знае докога аз ще се черпя на негова сметка и кога най-сетне ще се досетя, че е време и аз да го почерпя.
Когато бяхме изпили вече по шест чаши, аз си спомних за моето решение да не се напивам докрай и реших да прекратя тази работа. Казах на Нелсън, че трябва да се върна на моя кораб, който стои на пристанището, наблизо до кръчмата, сбогувах се с него си тръгнах, но царят Алкохол в образа на шестте чаши, които бях изпил, тръгна заедно с мене. Аз бях възбуден и се чувствах извънредно горд, чувствах се истински пират на стриди, който се връща на собствения си кораб, след като е успял да прекара времето си в приятелски разговор в кръчмата «Раздяла» с Нелсън, когото всички смятат за герой. Аз извиквах във въображението си картината, как ние стоим пред тезгяха един до друг с него с чаши в ръце, и този спомен будеше у мене чувство на тържество. Аз не можех да се освободя от една мисъл: колко е странно, че хората харчат — и изглежда, с удоволствие — пари да черпят един човек, който дори не обича това питие. Но малко по малко започнах да си припомням, че пред мене често влизаха в «Раздяла» и други, двама по двама, и се черпеха един другиго поред. Спомних си още как на «Айдлер» аз, китоловецът и Скоти извадихме на масата парите си, за да купим с тях уиски. Спомних си също така обичая, който съществуваше между момчетата вестникопродавачи: ако някое момче почерпи друго с едно сладко, на другия ден второто момче трябва да се отплати със същото.
Тогава разбрах защо Нелсън тъй дълго стоя пред тезгяха. Той е чакал, че след като изпия неговата почерпка, ще предложа да почерпя и аз. А аз изпих цели шест чаши и не го почерпих. И това го направих с кого? Със самия Нелсън! Не знаех къде да се дяна от срам. Седнах на една греда и закрих лицето си с ръце. Зачервявал съм се неведнъж през живота си, но не помня да бе се случвало с мене нещо подобно по-рано: този път се зачерви не само лицето ми — червенината обля челото и врата ми.
Докато седях така на гредата, премислих много работи и на много неща почнах да гледам другояче. Аз съм роден в бедно семейство, бедствал съм цял живот и нерядко съм гладувал. Никога не съм знаел какво значи да имаш собствени играчки. Доколкото са помня от ранно детинство, немотията ме е придружавала през целия ми живот. Когато бях на осем години, за пръв път облякох риза, която бе купена от магазина. Но понеже тази риза ми беше едничка, когато я перяха, аз трябваше да обличам грубите ризи, приготвяни у дома. Тази риза много ми харесваше и аз исках да я нося така, че да се вижда и да няма нищо друго над нея. За тази работа не се спрях дори пред свада с майка си. Аз се разплаках истерично и майка ми, ще, не ще, се принуди да ми позволи да нося моята риза така, че всички да я виждат.
Само онзи, който е гладувал, може да оцени както трябва храната; само онези, които са пътешествали по море или из пустиня, могат да оценят водата за пиене и само дете, надарено с богата фантазия, може да оцени онези неща, от които е било лишено детинството му. Аз рано се запознах с истината, че никой освен мене не ще може да ми даде онова, което искам. Преживяната през време на детинството нужда ме бе направила скъперник. Първите неща, които бях придобил самостоятелно, бяха картинки от кутии и цигари, плакати за нови цигари и албум за премии от тютюнджийски магазини. Парите, които изработвах, давах в семейството, а за да се снабдя с някои неща, които ми трябват, вечер продавах извънредните издания на вестниците. Когато ми попаднеха по два екземпляра от нещо, разменях ги с момчетата срещу друго. Благодарение на професията си ходех из целия град и това ми облекчаваше възможността да сключвам всевъзможни комерчески сделки. По такъв начин събрах пълна колекция от плакатите на всички тютюневи фабрики: тука бяха и «Най-известните коне-бегачи от цял свят», и «Парижките красавици», и «Жени от всички националности», и «Знамената на всички държави», и «Знаменити актьори», и «Шампионите на света» и т. н. Всички серии имах в три вида: картинки от цигарени кутии, плакати и албуми за премии.