След това започнах да събирам втори екземпляри от трите серии. Като правех размяна, аз получавах от другите момчета неща, които те бяха купили с пари, получени от родителите им. Разбира се, тези момчета не познаваха така добре ценността на нещата, както аз, комуто никой не даваше пари и който ги печелеше сам. Аз пущах в оборот за размяна всевъзможни неща: имаше и пощенски марки, и минерали, и птичи яйца, и топки, и всякакви други предмети, които имат особена ценност в очите на децата. Топки имах цяла колекция. Започнах с това, че едно момче ми остави няколко като залог срещу двайсет цента, които му дадох назаем. След това то попадна в колонията за малолетни престъпници, без да успее да си откупи топките, и по такъв начин те останаха у мене.
Аз сменях моите неща за всичко, каквото се случи, и ги сменях дотогава, докато не ми попаднеше в ръка някой ценен предмет. Скоро станах известен в тази област, но едновременно с това започнах да минавам и за страшен скъперник; пазарях се така, че дори купувачът на стари дрехи можеше да изпадне в отчаяние. Затова другите момчета често ме молеха да продам някои техни предмети, като празни бутилки, дрипи, къс желязо, тенекии, стари торби и пр. и срещу това ми даваха известна комисионна.
И този вариклечко, който получаваше десет цента на час за изнурителна работа при машината, седеше сега на една греда на крайбрежието и мислеше върху това, че една чаша бира, която изчезва в гърлото без всякаква следа, струва цели пет цента. Аз живея сега между хора, които възбуждат у мене благоговение, и обществото на които много скъпя. Моето скъперничество не ми даваше нито сянка от онова удовлетворение от живота, което изпитвам сега, когато станах пират на стриди. Кое прочее представлява по-голяма ценност — насладата ли, или парите? За тези хора не значи нищо да хвърлят пет цента и колкото щеш пъти по пет цента. Те не дават цена на парите и са в състояние да почерпят осем души, като похарчат по десет цента за всекиго, както направи Французинът Франк. Нелсън също похарчи тази вечер шейсет цента, за да ме черпи бира.
Какво да се прави? Аз разбирах, че ще трябва да се спра на някакво решение и да направя избор. Кое е по-ценно за мене: хората или парите, удоволствието ли, или спестяването? Трябва ли да се откажа от предишното си отношение към парите и да ги харча без съжаление надясно и наляво, или да се откажа от обществото на тези хора; моят избор се спря на хората, ще трябва да се приспособя към тяхната странна склонност към спиртни питиета и вече да не скъпя парите така, както по-рано.
Аз се върнах назад в «Раздяла». Нелсън стоеше на вратата.
— Ела да пием — предложих аз.
Пак се изправихме пред тезгяха, пихме и разговаряхме, но този път аз платих десет цента. Да, аз похарчих десет цента, спечелени с цената на уморителна работа при машината, похарчих ги за нещо, което абсолютно не ми трябваше и беше противно на вкуса ми. Но не съжалявах за това. Решението ми беше взето и гледището ми за нещата бе съвсем променено. Парите отидоха за мене на втори план, а на пръв остана човешкото общество.
— Да пием още — предложих.
Пак пихме и пак аз платих. Нелсън, с предпазливостта на опитен пияница, помоли кръчмаря да не му пълни чашата; Джони кимна с глава и му наля само една трета от чашата, но от това цената й не се намали.
Но мене и това не ме възмущаваше. Аз се занимавах с наблюдения и се учех как трябва да се живее. За мене ставаше ясно, че в този случай на взаимна почерпка най-главна роля не играе количеството. Съществено значение има компанията. Аз с особено удоволствие се възползвах от правото си да поръчам непълни чаши и с това да облекча неприятните длъжности, налагани от чувството на другарство.
— Аз трябваше да отида на кораба за пари — казах с престорено равнодушие, за да обясня неприличното си поведение, когато оставих Нелсън да черпи шест пъти наред.
— Нямало защо — каза Нелсън. — Джони щеше да ти даде на версия. Нали, Джони?
— Разбира се — отговори тоя и се усмихна приветливо.
— Я виж, колко имаш да вземаш от мене? — попита Нелсън.
Джони извади изпод тезгяха книгата, отвори я на онази страница, където бе записана сметката на Нелсън, и пресметна: общо излезе няколко долара. Аз реших, че ще трябва да се стремя и аз да бъда записан за дълг в тази книга: мислех, че това ще бъде последната чертица, която не ми достига, за да бъда същински мъж.
Изпихме още по две чаши. Нелсън поиска да ги плати, но аз не го оставих. След това Нелсън каза, че вече му е време да си отива. Сбогувахме се като добри познати и аз си отидох на «Разъл-Дазъл». Паякът палеше печката и се канеше да готви вечеря.