Цял се отдадох на новия живот. Кой знае защо си въобразявах, че цялата тайна е в това да се напивам до безчувственост, като мина през всичките стадии на опиянението, които може да издържи само един железен организъм, и най-после да дойде до съвършено изгубване на съзнание и до пълна свинщина. Вкусът на алкохола не ми харесваше, затова пиех изключително, за да се напия — да се напия безнадеждно, окончателно. Аз, който по-рано треперех над парите, събирах ги петак по петак, пазарях се като Шейлок и разплаквах вехтошарите, аз, който бях изтръпнал, когато видях как французина Франк похарчи наведнъж осемдесет цента, за да черпи осем души с уиски, аз започнах сега да се отнасям с парите много по-лекомислено и безгрижно, отколкото мнозина от познатите ми пияници.
Помня как една вечер слязохме с Нелсън на брега. Имах в джоба си сто и осемдесет долара, мислех да си купя някои дрехи, а след това да пийна. Необходимо ми беше да се облека. Всичко, което имах, носех на себе си, а това всичко се състоеше от следните предмети: чифт морски ботуши, от които водата за щастие изтичаше също така бързо, както и се вливаше; широки панталони за петдесет цента, басмена риза за четирийсет цента и мушамена шапка. Обърнете внимание, че не споменах нито долни дрехи, нито чорапи — нямах нито едното, нито другото.
За да отида до дюкяните с готови дрехи, трябваше да мина покрай цял ред кръчми. Затова реших по-напред да пийна. До дюкяните с готови дрехи не успях вече да стигна. На другата сутрин, съвсем разбит, с отровен организъм, без пари, но доволен, аз се върнах на гемията и пак навлязохме в морето. Имах само ония дрехи, с които бях, когато слизах на брега, а от сто и осемдесетте долара не бе ми останал нито един цент. На ония, които никога не са се опитвали да се занимават с това, може да им се види невероятно, че един хлапак може в продължение на някакви дванадесет часа да похарчи сто и осемдесет долара за пиене. Аз обаче знам, че това е напълно възможно.
И не съжалявах за нищо. Бях горд. Показах на всички, че знам да харча пари не по-зле от най-разточителните от тях. В обществото на тия силни хора показах своята сила. Доказах за сетен път, както често бях доказвал и по-рано, правото си да нося титлата принц. Моето настроение може донякъде да се обясни като реакция против оскъдния живот и непосилната работа през годините на детинството ми. Възможно е в това време да съм имал в ума си смътното съзнание: по-добре да бъда пръв в средата на тия скандалджии и пияници, отколкото да превивам гръбнак над стана дванайсет часа в денонощие и да получавам десет цента на час. Когато работиш във фабрика, не можеш да преживяваш силни моменти. Пък ако този епизод, когато пропих сто и осемдесет долара за половина денонощие, не е силен момент, желал бих тогава да знам кое е.
Не бойте се — аз ще пропусна много подробности от сближението си с царя Алкохол през този период от моя живот; ще спомена само ония случаи, които могат да хвърлят светлина върху неговият начин на действие. Три обстоятелства ми позволиха да се отдавам на това непробудно пиянство: първо — необикновено здравият организъм, по-як, отколкото у повечето хора; второ — здравият живот в морето и трето — защото не пиех постоянно, а с прекъсване. Когато отивахме в морето, ние никога не взимахме никакви питиета.
Пред мене малко по малко се разкриваше светът. Вече бях пропътувал стотици мили из морето, знаех много крайбрежни градове и рибарски селца. Безспокойният дух ме гонеше по-нататък. Още не бях видял всичко. Много неща още не знаех. Но за Нелсън беше достатъчно и онова, което бе успял да види. Той тъгуваше за своето любимо Оукландско пристанище; когато реши да се върне там, ние се разделихме с най-приятелски чувства.
Сега моя главна квартира стана старинният град Бенишия в пролива Каркинец. Тук, в залива, стояха на котва цяла редица рибарски лодки; в тях живееше топла компания скитници и пияници, към които аз се присъединих. Тук често ми се случваше да плавам нагоре и надолу по реката, защото постъпих рибарски патрул. В промеждутъците между лова на лососи и тези пътувания случваше ми се по-често да слизам на брега и затова започнах да пия повече и узнах по-добре какво нещо е пиянството. Никой не можеше да ме надпие, макар че понякога пиех пряко сили, за да покажа геройството си. Една сутрин ме извлякоха в безсъзнателно състояние от мрежите, разпънати да съхнат на прътовете; вечерта, пиян, съм попаднал в тях, без да помня, и съвсем съм се заплел. Когато в пристанището припомняха това произшествие със смях и шеги и по този случай пак пиеха, аз бях страшно горд. Тъй като това се смяташе за истински подвиг.