Той разбира всичко. Той знае, че всички опити да разреши проблемът на безсмъртието имат за свой източник панически страх от смъртта, който се увеличава триж повече от прокълнатата сила на въображението; хората не искат да умират, те нямат воля за смъртта, когато часът на смъртта е вече настъпил. Те лъжат сами себе си и мислят да се изплъзнат от смъртта; те се мамят с надеждата, че животът ще продължава и отвъд гроба и че разложението и пълното унищожение е съдба само на безсловесните твари. Но когато човек е във властта на Бялата логика, той разбира, че това е самоизмама. Смъртта е еднаква за всички. Няма нищо ново под луната, дори тази жадувана от малодушните новост — безсмъртието.
Той, който стои твърдо на краката си, той знае къде е източникът на тази утешителна идея; той знае, че е създаден от плът и кости, от слънчева енергия и космически прах, че той е един крехък механизъм, комуто е даден само един момент от вечността и че колкото и да се грижат за него докторите по медицина и богословие, той все пак в края на краищата ще бъде хвърлен в ямата.
Разбира се, всичко това е болест на душата, отвращение от живота. Надареният с фантазия човек скъпо заплаща своята дружба с царя Алкохол. Тъпият човек се разплаща по-евтино — той се вдървява от алкохола, губи съзнание и заспива мъртвешки сън и сънищата му, ако го посещават, са нелепи и несвързани. Но надареният с полет на фантазията попада под властта на съдбовните силогизми на Бялата логика. Той вижда живота такъв, какъвто го е виждал немският философ-песимист. Илюзиите са за него прозрачни — той вижда чрез тях. Той прави преоценка на всички ценности и доброто нарича зло, истината — лъжа, а животът смята шега. Изправен на студените върхове на безумието, той с увереността на бог твърди, че животът е зло. При спокойната, студена светлина на Бялата логика жената, децата и приятелите му изглеждат призраци, фикция. Той прозира в тях слабостта, злобата и дребнавостта. Той не се оставя да го измамят тези дребни, нищожни егоисти, които живеят един час като играещи във въздуха еднодневки. Те не са свободни, те са марионетки в ръцете на случая. Такъв е и сам той. Разликата между тях е само тая, че той вижда, той знае това. Освен това той знае, че свободата е само в доброволната смърт. Това съзнание не може да принесе полза на човека, който трябва да живее, да обича и да бъде обичан. Логическото следствие от това състояние е самоубийството, моментално, от едно натискане на спусъка, или бавно угасване, проточено в няколко години; ето как заплащат приятелите на царя Алкохол своето приятелство с него и никой не успява да се изплъзне от тая разплата.
Глава 3
За първи път се напих, когато бях на пет години. Беше лятно време. Баща ми ореше на нивата и от къщи ме изпратиха да му занеса една кана бира. Като тръгвах дадоха ми инструкции: — Отваряй си очите да не пролееш бирата.
Много добре помня тази кана, тясна долу и широка нагоре, без капак. Като вървях, бирата се плискаше и обливаше краката ми. Из пътя мислех: бирата струва скъпо, значи, трябва да е много вкусна, затова големите не дават на мене. Аз знаех вече от опит, че големите не дават на мене от онова, което е вкусно. Следователно бирата също е вкусна и големите знаят това. Каната е много пълна и бирата се разлива напразно. Какъв смисъл има това? Не е ли все едно дали аз ще я изпия, или ще се разлее? А че съм пил, и без това никой няма да знае.
Най-напред влезе в устата ми пяната, но тя не ми се хареса: значи, не е пяната, която играе главната роля в бирата. Тогава си спомних, че големите винаги най-напред издухват пяната; тогава пъхнах лицето си в каната и започнах да пия гъстата течност.