Имаше и такива случаи, когато, облягайки се на своето дълго познанство и близост с цар Алкохол, аз взимах участие в пиянски състезания с други мъже. Разбира се, това се случваше само в пътя на приключенията по различни части на земното кълбо и се дължеше само на моето самолюбие. Какви странни форми взема понякога самолюбието — то принуждава човека да не пие само за да докаже на другите каква яка глава има. Ала това странно самолюбие съществува не само на теория — то е несъмнен факт.
Веднъж например една група млади революционери ме поканиха като почетен гост на едно пиянство. Това е единственото истинско пиянство, на което изобщо съм присъствал. Аз приех поканата, без да разбера същността на работата. Помислих, че ще чуя пламенни и възбудени речи, макар че някои от присъстващите ще пийнат малко повече, оказа се обаче, че тези гуляи били любимо развлечение на буйните младежи, които разпръскват досадата на катадневността, като напиват по такъв начин хора, които се ползуват с уважение. Както узнах после, на по-предишния им гуляй присъствувал друг почетен гост — един талантлив млад радикал, който нямал обичай да пие; те го напили до пропълзяване.
Като се озовах между тях, аз разбрах каква е работата, и почувствах как глупавата мъжка гордост се събужда у мене. Ще им покажа аз на тези хлапета! Ще видят те кой от нас е по-издръжлив и по-як, кой има по-силна воля и характер, стомах и глава, кой е способен повече от другите да се доближи до свинята и по-малко да се издаде. И тези сукалчета, с жълто по устата, си въобразяват, че ще могат да ме надпият.
Това беше чисто и просто изпитание за издържливост, а никой мъж не ще се съгласи да се признае за по-слаб от другите. Тфу — бира! Аз бях успял през това време да свикна с по-скъпи питиета и от много години не бях помирисвал бира. Но на времето си бях пил бира с истински мъжаги и затова сега бях уверен, че ще съумея да покажа нещичко на тези бебета. Гуляят започна и аз трябваше да се състезавам с най-силните от тях. На някои участници се позволяваше да напускат състезанието, но не и на почетния гост.
И всички сериозни нощи, които бях прекарал без сън, всички книги, които бях прочел, цялата мъдрост, която бях всмукал, всичко побледня и отстъпи пред маймуната и тигъра, които се надигнаха у мене от пропастта на моята атавистична наследственост, ревнива и жадна, разпалваща в душата ми похотливото желание да надмина по свинство свинята.
Когато гуляят се свърши, аз все още се държах на крака, ходех право и не се клатушках — което съвсем не можеше да се каже за никого от моите домакини. Спомням си как един от тях бе се спрял на един ъгъл на улицата и плачеше от яд, че аз съм бил трезвен. Те не можеха нито да си представят с цената на какво желязно усилие (възможно само благодарение на дълга тренировка) аз задържах съзнанието в плуващия си мозък, запазвах властта над мускулите и речта си, не позволявах на гласа си да се пречупва и отслабва и продължавах последователно и логично да мисля. При туй аз се изхитрих и да им се смея. Не бях аз, който излезе изигран в това състезание, аз се гордеех с победата си. Дявол да го вземе, аз и сега се гордея с нея. До такава степен странно е създаден човекът.
Но на другия ден не написах задължителните хиляда думи. Чувствувах се болен, отровен и цял ден не можах да си намеря място. Трябваше да чета една публична лекция, прочетох я и съм уверен, че тя не беше по-добра от моето самочувствие. Някои от моите снощни домакини се явиха на лекцията и седнаха в предните редове, очевидно с цел да забележат у мене следи от снощната вечер. Не знам какво успяха да забележат, но по някои признаци се убедих, че те се чувствуват не по-добре от мене, и намерих в това известно утешение.
— Никога вече — заклех се аз. И наистина оттогава никой не е успявал да ме въвлече в подобно състезание. То беше последното, в което взех участие. О, случваше ми се да пия и след това, но пиех по-благоразумно, по-умерено, без всякакво съревнование. Ето по този именно начин хората стават привични пияници.
Ще приведа още един пример за доказателство, че през този период на живота си аз пиех само за другарство. Пътувах през Атлантическия океан с «Тевтоник». От самото начало на пътуването се сприятелих с един англичанин, специалист по кабелите, и с един млад испанец, член на някаква параходна фирма. Те пиеха само «конска шия» — сладко и студено питие от ябълкова или портокалова кора, което се поднасяше във високи чаши. И през целия път аз пиех само «конска шия». От друга страна, ако излезеше, че моите приятели предпочитат уиски, аз щях да пия с тях уиски. Не трябва от това да се заключава, че бях просто слабохарактерен човек. Мене ми беше все едно какво ще пия, никакви съображения от нравствен характер в това отношение нямах. Младостта ме правеше силен, аз не чувствувах никакъв страх от цар Алкохол и смятах, че лесно мога да се откажа от него, щом поискам.