Само като погледна назад, мога да проследя почти незабелязания растеж на моето влечение към алкохола. Тогава не забелязвах неясните загатвания, сламките във вихрушката и дребните случки, значението на които се изплъзваше от мене.
Ще приведа още един пример. В продължение на няколко години всяка зима по шест или осем седмици пътувах из залива Сан Франциско. В моята комфортна и силна яхта «Пяна» имаше удобна каюта и печка, която гореше въглища. Имах кореец готвач и често поканвах един или двама приятели, за да споделя с тях красотата на това плаване. Винаги вземах със себе си и пишещата си машина, на която всеки ден изчуквах своите хиляда думи. Този път, за който говоря, дойдоха с мене Клаудслей и Тоди. Тоди пътуваше с мене за пръв път. При по-предишните пътувания Клаудслей винаги предпочиташе бирата и затова, като го канех, аз винаги вземах на яхтата запас от бира, която изпивахме през време на пътуването.
Но този път работата стоеше другояче. Тоди бе получил прякора си зарад дяволското изкуство, с което приготовляваше питието със същото име (горещо питие от уиски, вода и захар). Затова аз приготвих запас от уиски — два галона.
През време на пътуването се принудих да купя още доста галони, защото ние с Клаудслей силно се пристрастихме към парливото тоди, което беше наистина възхитително по вкус и създаваше необикновено приятно възбуждение.
Това питие ми харесваше. Загрижен за бъдещето, аз гледах да проникна в тайната на неговото приготовление. Ние го пиехме в строго установен ред: едно преди закуска, едно преди обед, едно преди вечеря и последно, преди да легнем да спим. Никога не се напивахме. Но длъжен съм да кажа, че четири пъти през деня бяхме доста весели. Всред пътуването Тоди беше повикан назад по работа в Сан Франциско и ние с Клаудслей се погрижихме, готвачът-кореец да ни приготовлява за уреченото време тоди според рецептата на нашия другар.
Но това трая само докато бяхме на яхтата. Като се върнахме на сушата, у дома си, аз се отказах от чашата преди закуска и преди лягане. Оттогава вече никога не пих горещо тоди, а от онова пътуване минаха вече много години. Важното е, че това питие ми се харесваше. Веселостта, която то предизвикваше, ми се виждаше необикновено приятна. Това беше красноречивият апостол на цар Алкохол, който незабелязано вършеше своята коварна работа. Лекото гъделичкане, което той предизвикваше, трябваше с течение на времето да се превърне в непрекъснато, неутолимо желание. А аз, който бях преживял толкова години в тясно общуване с цар Алкохол, нищо не подозирах, нищо не се досещах и се смеех над неговите несполучливи опити да ме завладее.
Глава 30
Моето оздравяване се изрази донякъде в това, че пак започнах да намирам удоволствие в дреболии, в нищожни глупости, които нямаха отношение с книгите или проблемите на битието. Започнах да се увличам от игри, забави, плуване, пускане въздушни змейове, грижи за коне и разрешения на механични задачи. В резултат почувствувах, че съм уморен от града. В Лунната долина, в чифлика, намерих своя рай и окончателно се отказах от градския живот. В града ме привличаха сега само музиката, театъра и турската баня.
Животът ми течеше превъзходно. Работех много, занимавах се много със спорт и се чувствувах много щастлив. От книгите започнах да предпочитам онези, в които имаше повече измислица и по-малко факти. Учех се сега несравнено по-малко, отколкото по-рано. Интересувах се както по-рано от основните проблеми на живота, но се отнасях с тях вече много по-благоразумно, помнейки как бях изгорил пръстите си, когато се мъчех да разголя истината. В това настроение се таеше може би капка лъжа, капка преструвка, но това бяха лъжа и преструвка на човек, който иска да живее.
Аз съзнателно затварях очи пред онова, което смятах необуздана проява на биологичните закони. Аз просто се мъчех да изкореня от себе си лошата привичка, да унищожа вредната насока на ума. Повтарям, бях много щастлив. Като прехвърлям през ума си безпристрастно и внимателно целия си живот, намирам, че този беше най-щастливият период от него.
Но наближаваше безредно и безсмислено, както ми се струва, време — време за разплата за дългото ми познанство с цар Алкохол. На чифлика често идваха познати и оставаха да погостуват няколко дни. Някои от тях съвсем не пиеха. Но за ония, които пиеха, пълната липса на алкохол в чифлика беше едно неприятно лишение. Аз чувствувах, че нарушавам законите на гостоприемството, като ги принуждавах да понасят това лишение, и затова направих изба специално за гости.