Никога не бях се интересувал от коктейлите толкова, че да се запозная с начина на приготовлението им. Затова се обърнах към стопанина на един бар в Оукланд с молба да ми приготвя коктейли на едро и да ми ги праща по море на чифлика. Когато нямах гости, не пиех нищо. Но затова пък започнах да забелязвам, че след като привършвах сутринната си работа, с удоволствие си спомнях, че имам гост, защото това ми служеше за предлог да пия коктейл.
Но бях още така малко отровен от алкохола, че един коктейл напълно ме задоволяваше и повдигаше настроението ми. Той озаряваше като с пламък моя мозък и със своето гъделичкане предизвикваше смях, преди да седна при трапезата и пристъпя към възхитителния процес на яденето. От друга страна стомахът ми беше толкова издръжлив и силата на съпротивата ми — голяма, че този единствен коктейл беше само мъжделиво осветление, съвсем леко гъделичкане. Веднъж един от моите приятели откровено, без стеснение, изказа желание да пием още по един коктейл. Пихме. След втората чаша огънят, който мина по жилите ми, бе явно по-горещ: той сгряваше за по-дълго и смехът звучеше по-гръмко и по-сърдечно. Такива впечатления не се забравят. Понякога аз мисля, че започнах да пия именно затова, защото се чувствах прекомерно щастлив.
Помня как веднъж с Чармиан предприехме голяма разходка из планината с коне. За този ден освободихме прислугата и се върнахме късно вечерта за весела вечеря, която трябваше сами да си сготвим. О, колко чудесно беше да шетаме двамата из кухнята, докато вечерята ни вреше на огъня. Аз лично бях на върха на щастието; книгите и високите истини се отвлякоха някъде далеко. Тялото ми ликуваше от излишък на здраве и аз чувствах приятна умора от дългата езда. Денят беше великолепен. Нощта също. При мене беше любимата жена и се готвехме с нея да пируваме весела самота. Грижи нямах. Всички сметки бяха изплатени и обилният приток на пари не пресъхваше. Бъдещето се разкриваше все по-широко пред мене. В кухнята се печаха вкусни неща, нашият смях звучеше звънливо, а в стомаха си усещах приятното гъделичкане на глада.
Беше ми тъй добре, че внезапно усетих в глъбината на съзнанието си потребност да се почувствувам още по-добре. Бях тъй щастлив, че почувствувах необходимост да издигна щастието си още по-високо. И аз знаех как ще постигна това. Ненапразно бях тъй добре познат с цар Алкохол. Няколко пъти се отлъчвах от кухнята, отивайки при бутилката коктейл, и всеки път съдържанието й намаляваше с една добра порция. Резултатът беше превъзходен. Не бях развеселен, не бях пиян, но питието ме стопли. Пламнах цял и моето щастие се издигна по-високо от пирамидите. Колкото щедро да ме бе обсипал животът с даровете си, аз успях да ги умножа. Това беше един великолепен час — един от най-красивите през живота ми. Ала трябваше да се разплатя за него много по-късно, както скоро ще видите. Такива моменти винаги се запазват в паметта, а човек поради своята глупост си въобразява, че законът за еднаквите причини и еднакви следствия не познава отклонения. В действителност това не е така, защото иначе хилядната лула опиум би давала същата наслада както първата, а един коктейл след цяла година редовно пиянство би имал същото действие, както първия път.
Веднъж преди обед, след като привърших Сутринната си работа, изпих чаша коктейл сам, защото нямах гости. От този ден започнах всекидневно да изпивам по чаша коктейл преди обед, дори през ония дни, когато нямах гости. Тогава именно цар Алкохол ме победи. Аз започнах да пия редовно и сам и пиех вече не за да поддържам компания и не заради вкусови усещания, а за онова въздействие, което питието имаше върху мене.
Искаше ми се преди ядене да пия коктейл. И никога не ми минаваше през ума, че ще бъде по-добре да се въздържа. Моите средства ми позволяваха подобна прищявка; аз можех да заплатя хиляда коктейли, ако поискам. И какво беше един коктейл за мене, който толкова пъти в продължение на толкова години съвсем безнаказано бях изпивал неумерено количество по-силни питиета.
Животът ми в чифлика течеше по следния начин. Всяка сутрин от четири или от пет часа четях или лежешком поправях коректури. В осем и половина ставах и сядах при масата. До девет се занимавах с кореспонденцията и правех бележки, а точно в девет винаги започвах да пиша. Към единадесет, понякога малко по-рано или по-късно, моите хиляда думи бяха готови. Още половин час, докато туря в ред писмената си маса, и аз бях съвсем свободен до вечерта. Лягах в хамака под дърветата с получената поща и вестниците. В дванайсет и половина обядвах, а след пладне плувах и яздех.