Пътуването от Сан Франциско до Хонолулу трая двадесет и седем дни. Още след първия ден на яхтата мисълта за пиене съвсем престана да ме безпокои. Искам да покажа с това, доколко алкохолът бе чужд на моята природа. Наистина понякога във времето на плаване, предвиждайки прелестта на закуските и обедите на очарователните веранди в Хавайските острови (бях ходил неведнъж там по-рано), аз мислех, разбира се, и за напитките, които ще пием там. Но като си представях тези напитки, не изпитвах никакво раздразнение, никаква досада, че пътуването е дълго. Аз чисто и просто си ги рисувах като част от веселите и приятни пиршества, които ни очакват там.
По такъв начин още веднаж доказвах на себе си, че съм в пълна мяра господар на цар Алкохол. Мога да пия или да се отвръщам от него по желание. Въз основа на този опит реших да пия и занапред, щом почувствувах желание.
Прекарахме около пет месеца по различните острови от Хавайската група. На брега пиех малко повече, отколкото преди тръгване от Калифорния. Изобщо населението на Хавай средно употребява малко повече спиртни питиета, отколкото населението от по-умерените широти. Говоря това не за украшение на речта и мога да кажа — вместо умерени широти — широти, по-отдалечени от екватора. Хавайските острови лежат в субтропичната зона. Колкото повече наближавах до екватора, толкова повече — излизаше — хората пиеха и толкова повече пиех с тях и аз.
От Хавай заминахме за Маркизките острови. Пътувахме дотам шестдесет дни и през тези шестдесет дни нито веднъж не слязохме на бряг и не срещнахме нито един параход. Но в началото на това плаване готвачът, като нареждал веднаж кухнята, намерил нещо. В самото дъно на дълбокия сандък за припаси той намерил дузина бутилки анжелика и мускател. По всяка вероятност донесли са ги на яхтата от чифлика заедно с други домашни консерви и стъкла сладко. Шест месеца, прекарани в кухнята, не бяха минали напразно за това гъсто и сладко вино — то бе станало още по-гъсто и още по-силно.
Опитах го. Възхитително. И оттогава всеки ден в дванадесет часа, след като завършвах необходимите изчисления и определях положението на яхтата, изпивах половин чаша вино. То имаше способността да дава чуден подем. То заглаждаше и най-ситните бръчки на моята жизнерадост и правеше и без туй красивото море още по-красиво. Всяка сутрин, докато се потях над своите хиляди думи, аз предвкусвах удоволствието, което ще полуда по пладне от чашката.
Неприятно беше това, че трябваше да споделям виното с другите, а мъчно можеше да се установи колко време ще продължи плаването. Ядосвах се, че се намериха само дванайсет бутилки. И когато се свърши, съжалих за всяка капка, дадена на другите. У мене се пробуди жаждата за алкохол и аз чаках с нетърпение Маркизките острови.
По такъв начин, когато стигнахме там, моята жажда можеше да се сравни с жаждата на редовен пияница. На Маркизките острови намерих неколцина бели хора, множество болни туземци, не малко великолепни изгледи, грамадно количество ром, предоволно абсент, но затова пък нито капка уиски или джин. Местният ром обгаря устата до такава степен, че слизестата ципа се отлепя. Но аз изобщо винаги лесно се приспособявам към обстоятелствата и свикнах с абсента. Ала неприятното беше в това, че трябваше да го пия в грамадни количества — иначе не се получаваше никакво впечатление.
Като напускахме Маркизките острови, аз се осигурих с достатъчно количество абсент до Таити, а там вече намерих шотландско и американско уиски и по такъв начин се застраховах от сухо плаване. Но аз не искам читателят да ме разбере погрешно. На моята яхта нямаше пиянство в общоприетия смисъл.
Опитният и първичен пияч се докарва до едва забелязано предпазливо полуотравяне и прави това през цялата година без всякаква видима вреда за себе си. В наше време в Съединените щати има стотици и хиляди такива хора, които се отравят с алкохол из клубовете, гостилниците и в собствените си къщи. Те никога не са пияни, но в същото време много рядко биват трезви, макар че повечето от тях ще отхвърлят с негодуване подобно обвинение. И те всички искрено вярват, както вярвах искрено и аз, че са господари на положението, доколкото работата се отнася до цар Алкохол.
По време на плаването пиех умерено, на брега си разрешавах да изпивам повече. Моята нужда от алкохол като че ли се увеличи при тропиците. Това е обикновено явление, защото всички знаят, че белите хора поглъщат на тропиците твърде голямо количество алкохол. Тропиците са неподходящо място за белите хора. Тяхната кожа е недостатъчно пигментирана, за да им бъде защита от ослепително силните бели слънчеви лъчи. Ултравиолетовите и други много чисти и невидими с око лъчи от горния край на спектъра разяждат и разрушават външните им покривки, също както хикс-лъчите са разрушавали тъканите на първите експериментатори, които не са знаели да се запазят от опасността.