Характерът на белите хора също така се подхвърля при тропиците на коренни промени. Те стават жестоки, безмилостни. Те извършват чудовищни злодеяния, мисълта за които никога не би се промъкнала в главата им, ако живеят в своя привичен умерен климат. Те стават нервни, раздразнителни, безнравствени и при това пият, както никога не са пили по-рано. Пиянството е една от формите на израждането, на което се подхвърлят белите хора под влияние на продължителното и силно действие на твърде белите слънчеви лъчи. При това количеството алкохол, което те поглъщат, нараства чисто механично. Белите хора не би трябвало да се задържат много дълго на тропиците. Смъртта ги дебне там и пиянството само ускорява срещата с нея. А те несъзнателно спомагат на това, като вършат всичко, за да ускорят процеса на разрушението. Аз прекарах на тропиците само две години и заболях от слънчева болест. През това време пих много, но не беше алкохолът причината на болестта ми и не беше той, който ни накара да прекъснем пътешествието. Аз бях силен като бик и много месеци се борих със слънчевата болест, която разрушаваше нервните ми тъкани и разяждаше покривката ми. На Новохебридските и Соломоновите острови, а така също под тропическото слънце между Кораловите острови на екватора аз работех за пет души въпреки маларията и няколко други по-незначителни болести като библейската сребриста проказа, които ме измъчваха.
Да видиш кораб през рифове, пясъчни плитчини проливи, покрай непознати брегове на коралови морета е само по себе си мъчна работа. Аз бях единственият опитен моряк на борда. Нямаше с кого да проверявам наблюденията си, нямаше с кого да се посъветвам в непрогледната мъгла между незаписаните на картата рифове и пясъчни издатини. Единствен аз изпълнявах всички дежурства, защото нямаше на борда нито един моряк, комуто да мога да поверя кораба. Аз бях в едно и също време и капитан, и боцман. Стоях на вахта двадесет и четири часа в денонощие и само откъслечно, когато позволяваха обстоятелствата, задрямвах там, на самото място. Трето — бях и доктор, а докторските длъжности на яхтата по това време също не бяха за шега. Всички до един боледуваха от малария, истинска тропическа малария, която да убие човека за три месеца; освен това мнозина страдаха от жестоки язви и от крастата нгари-нгари, която може да доведе човека до безумие. Нашият готвач-японец наистина се побърка от многобройните си болести. Един от моите полинезийски моряци насмалко щеше да умре от черна треска. Да, работа имаше до гуша: аз давах лекарства, наглеждах болни, вадех зъби и помагах на пациентите си да се справят с такива сравнително дребни злополуки като отравяне от птомаини.
Четвърто — аз бях писател. Всеки ден се потях над своите хиляда думи с изключение само на ония дни, когато ме хванеше маларията и ме изваждаше от строя или когато правеха същото с яхтата сутринните бури.
И пето — аз бях още и пътешественик, и писател, който жадно се стреми да види колкото може повече неща и да ги отбележи в тефтерчето си.
Шесто — най-после аз бях домакин и собственик на кораба, който пътуваше из далечни места, където посетителите са редки и привличат всеобщо внимание. Случваше ми се да приемам на яхтата гости, сам да посещавам плантатори, промишленици, губернатори, капитани на военни кораби, къдрави царчета-людоеди и техните президент-министри, не винаги достатъчно състоятелни, за да прикрият тялото си с някоя басмена риза.
Разбира се, аз пиех. Пиех със своите гости и домакини. Освен това пиех и сам. Като работех за пет души, аз се смятах в правото си да пия. Алкохолът влияе много добре на онези, които работят пряко сили. Виждах това по действието, което той имаше върху моята малка команда. За да вдигнат котвата от дълбочина четиридесет морски сажена, хората напрягаха крайно много силите си и след половин час напрягаме се задъхваха и всичките им членове започнаха да треперят. Но една добра порция ром бързо им вливаше нова сила. Дишането им ставаше по-спокойно, те избърсваха устата си и пак се залавяха на драго сърце за работа. А когато веднаж се случи да наклоним яхтата на една страна и между пристъпите на треската да работим до шията във вода, аз забелязах как непречистеният местен ром помагаше на работата.