Глава 35
Часът за разплатата наближаваше. Цар Алкохол започна да събира своя дан не толкова от тялото, колкото от душата. Старата ми дълга болест, изключително от интелектуален характер, се върна пак. Отдавна погребаните познати призраци пак дигнаха глава. Но сега те бяха по-страшни, отколкото по-рано. Предишните призраци бяха от чисто интелектуален произход. Ето защо те отстъпваха пред здравата и нормална логика. Но сега ги възкресяваше Бялата логика на цар Алкохол, а цар Алкохол никога не отива против призраците, които той сам е предизвикал. При такова заболяване от песимизъм човек бездруго ще продължи да пие, търсейки облекчението, което цар Алкохол му обещава, но никога не го дава.
Как да опиша Бялата логика на ония, които никога не са я изпитвали на себе си? Може ли изобщо тя да се опише? Да вземем страната на хашиша, страната на безкрайното продължение във времето и пространството. През миналите години аз направих две незабравими пътувания в тази далечна страна. Впечатленията, които преживях там, се запечатиха в паметта ми до най-малките подробности. Ала напразно се опитвах да опиша поне една най-незначителна особеност на това царство пред хора, които никога не са ходили там.
Аз пусках в ход всевъзможни метафори и хиперболи, като се мъчех да им обясня как цели векове и бездни от невъобразим ужас и мъка могат да се преживеят в промеждутъка между две ноти джига, която бързо се свири на рояла. Аз се блъсках цял час да им разтълкувам това свойство на страната на хашиша и в края на краищата нищо не можах да им обясня. А щом се оказах безсилен да им опиша поне една особеност от цялата онази безкрайност на ужасни и чудесни свойства на това царство, това значи, че не съм съумял да им дам ни най-малка представа за страната на хашиша. Но стига само да заговорим за тая очарователна страна с някого, който също е пътувал из нея, и ние веднага се разбираме. Една фраза, една дума ще извикат в ума му онова, което не са могли да извикат цели часове обяснения във въображението на хора, които никога не са странствали там. Също така стои работата и с държавата на цар Алкохол, където царува Бялата логика. На ония, които нито веднъж не са били там, разказът на пътешественика ще се стори неразбран и фантастичен. Аз мога само да помоля ония, които не са били в царството на цар Алкохол, да се помъчат да приемат моя разказ на доверие.
В алкохола пребивават съдбоносните интуиции на истината. В това отношение трезвият Джон отстъпва на пияния Джон. Както изглежда, истините не винаги са от един вид. Едни истини са по-истинни, други по-лъжливи и тези последните именно имат най-голяма цена за живота, който иска да се осъзнае и да се изживее. Вие виждате сега, о, неизкушени читателю, какво безумно богохулно царство аз се мъча да ви опиша с езика на племето на цар Алкохол. Този език е чужд на вашето племе, членовете на което решително се отклоняват от пътищата на смъртта и избират само пътищата на живота. Защото съществуват пътища и пътища, както съществуват истини и истини. Но имайте малко търпение. Може би през онова, което първо ще ви се стори само сбор от думи, все случайно ще съзрете едва набелязаните очертания на други далечни страни и племена.
Алкохолът говори истината, но тази истина не е нормална. Всичко нормално е здраво. Онова, което е здраво, води към живот. Нормалната истина е истина от друг, по-низш вид. Да вземем товарния кон. Въпреки цялата безутешност на своето съществуване, от първия момент до последния той по някакъв загадъчен, непонятен за нас начин продължава да вярва, че животът е хубав, че тежката работа в хомота е хубава, че смъртта — какъвто страх и да изпитва той инстинктивно пред нея — е празно плашило, че животът е прекрасен и че заслужава да се живее; че в края, когато животът у него отслабне, няма да го мушкат, бият и подкарват и да го принуждават да се труди пряко сили; че и старостта има своите добри страни, цени се и се ползува с уважение, макар че в същност старостта се явява в образа на кранта в скотобойната, която се препъва при всеки удар, на всяка крачка, всред безжалостно робство и бавно разложение чак до края, а този край е — разпределение частите на крантата (чувствителното й месо, розовите яки кости, соковете й, ферментите и всички усещания, които някога са я въодушевявали) по птичите дворове, по кожарниците, по фабриките за лепило и по заводите за изкуствен тор. Но до последната си несигурна стъпка този товарен кон трябва да вярва в низшата истина, в истината на живота, която изобщо единствена прави живота възможен.