Този товарен кон, както всички други коне, както изобщо всички животни заедно с човека, е ослепен от живота и всичките му чувства са притъпени. Той ще живее с каквато цена и да бъде принуден да се разплаща за това. Животът е хубав въпреки всякакви страдания, животът е хубав, макар че винаги се завършва с гибел. Ето какъв вид истини са необходими ако не за вселената, то за населяващите я същества, за да могат да понасят живота, докато умрат. Този вид истини, колкото погрешни и да изглеждат, са разумни и нормални истини, които трябва да изповядва всичко живо, за да не загине.
Единствено на човека от цялото животинско царство е дадена привилегията да мисли. Човекът със силата на своя разум може да проникне през измамливата видимост на нещата и да застане лице с лице срещу вселената, която студено и равнодушно гледа и него, и мечтите му. Той може да направи това, но толкова по-зле за него. За да живее пълен, кипящ живот, за да бъде жизнерадостен, т. е. да бъде такъв, какъвто е създаден, трябва да бъде ослепен и притъпен от живота. Но което е добро, то е истинско. И този вид истина — макар и погрешен — е единственият, който човек трябва да изповядва. Само от такъв род истини той трябва да се ръководи в своите постъпки, с непоколебимата увереност, че това е единствената истина и че друга истина не съществува. Човек трябва да взема за чиста монета измамите на чувствата и подигравките на плътта и през мъглите на чувствеността да догонва неуловимите лъжливи призраци на страстта. По-добре е за него да не забелязва мрачните страни на живота, неговата пустота и да не се рови твърде в собствената си алчност и похот.
И човекът постъпва така. Хиляди хора набързо са погледнали в лицето на тази, на онази истина от по-висок род и са отстъпили пред тях. Мнозина хора са минали през тежката болест и, останали да живеят, съзнателно са се постарали да я забравят и да не си спомнят до края на живота си. Те са останали да живеят и са разбрали смисъла на живота, защото животът наистина е в това. Те са постъпили правилно.
Но тука се явява цар Алкохол и налага своето проклятие върху надарения с въображение човек, който страстно обича живота и жадува да живее. Цар Алкохол му праща своята Бяла логика, посребреният вестител на висшата истина, антитезата на живота, безтрепетна и замразена като абсолютната нула, която лъщи със скрежа на неопровержимата логика и незабравимите факти. Цар Алкохол не иска мечтателят да бълнува и живеещият да живее. Той унищожава рождението и смъртта и разбива на прах парадокса на битието, докато жертвата му не изписка като в «Града на страшната нощ».
«Нашият живот е измама, а смъртта ни е страшна бездна.»
И нозете на жертвата, попаднали в мрежата на цар Алкохол, я насочват по пътя на гибелта.
Глава 36
Да се върнем към моите лични преживявания, към влиянието, което ми оказа в това време Бялата логика на цар Алкохол. Аз живея в своето прекрасно имение в Лунната долина. След много месеци тровене с алкохол моят мозък е цял напоен с него, а аз сам съм потиснат от световната скръб, която винаги е била достояние на човека. Напразно се мъча да разбера причината на тая тъга. Аз не се нуждая от нищо. Моят покрив не тече, аз имам възможност да удовлетворявам най-малките капризи на своя апетит. Аз се ползувам от пълен комфорт. Тялото ми е съвсем здраво, не чувствува ни болка, ни страдание. Моят стар, нагласен добре физически механизъм работи без никаква прашинка. Нито мозъкът ми, нито мускулите ми са преуморени от прекомерна работа. Аз имам земя, пари, влияние, слава, съзнание, че внасям своята лепта в делото на служене на ближния, любима жена, деца, които ни са скъпи като собствената ми плът. Аз изпълнявах и изпълнявам онова, което е дълг на всеки гражданин. На времето си аз съм построил много къщи, разорал съм стотици акри земя и съм посадил сто хиляди дървета. От всеки прозорец на къщата си аз виждам тези посадени от мене дървета, които стройно се издигат във висинето на слънцето.
Моят живот винаги се е слагал щастливо. Едва ли от един милион хора може да се наберат сто души, на които така да е провървяло в живота както на мене. Ала въпреки успехите, които не ме напускат, аз тъгувам. И тъгувам затова, защото с мене е цар Алкохол, а той е с мене затова, защото аз съм се родил в тъмната епоха, както ще нарекат нашето време нашите далечни потомци, в епохата, която предхожда разумната цивилизация. Цар Алкохол е с мене затова, защото през всичките неразумни дни на младостта ми той ми беше достъпен. Той ме примамваше и викаше от всеки ъгъл и от всяка улица между два ъгъла. Псевдоцивилизацията, която царуваше в епохата, когато се родих аз, позволяваше да се отварят дюкяни за продаване отрова за духа. Животът беше така нареден, че аз и милиони като мене се подмамвахме, увличахме се и наскачахме на тази отрова, която се продаваше в дюкяните.