— Нека мъдреците от всички направления ме осъждат — нашепва ми Бялата логика през време на разходката, — какво от това? Истината е с мене и ти знаеш това. Ти не си в сила да ме надвиеш. Те казват, че аз водя към смъртта. Че какво от това! Това е истина. Животът лъже, за да те принуди да живееш. Животът е една непрекъсната мрежа от измами, той е безумна игра в призрачното изменчиво царство на водата, където явленията в образа на мощни приливи се издигат и отпадат, приковани с вериги за колелата на луните, които светят зад пределите на нашето съзнание. Всички явления са призрачни. Животът е страна на призраците, където явленията се менят, стават на прах, преминават едно в друго. Те са — и ги няма, те горят, мигат, гаснат и изчезват, за да се върнат пак в нов образ. Ти сам си също така видимост, съставена от безброй видимости, които водят началото си от далечното минало. Видимостта знае само миражите. Ти познаваш миража на желанието и самите тия миражи не са нищо друго, а неизброими, невъобразими натрупвания на видимости, които се притискат о тебе, създавайки твоя образ. Те те влекат към претапяне в други, невъобразими, неизброими натрупвания на видимости, от които ще произлязат бъдещите поколения в страната на призраците. Животът е само преходна видимост. Самият ти си само видимост. Ти си излязъл, мърморейки неразбрано, от еволюционното блато като рожба на всички призраци, които са били преди тебе и са влезли в тебе, и точно така пак, мърморейки неразбрано, ти ще изчезнеш, ще се разтопиш, ще се слееш с процесията нови призраци, които ще дойдат да те заместят.
На всичко това аз, разбира се, няма какво да възразя и, обвит от вечерните сенки, аз се усмихвам в лицето на Великия фетиш, както Кант е кръстил света. Аз си спомням така също изречението на друг един песимист:
«Всичко е преходно. Онзи, който се е родил, трябва да умре, а умрелият се радва на получения покой.»
Но ето, във вечерния здрач към мене се доближава човек, който няма да отиде на покой. Той е работник от чифлика, старец, пришелец от Италия. Той раболепно снема пред мене шапката си, защото аз наистина съм господар на неговия живот. Аз му давам храна, подслон и възможност да съществува. Той е работил цял живот като животно и е живял с по-малък комфорт, отколкото моите коне в своите постлани със слама конюшни. Работата го е осакатила — той накуцва, едното му рамо е по-високо от другото, възлестите му ръце са отвратителни, ужасни, като същински нокти. Той е по вид твърде жалък образец от човешка природа и мозъкът му е също тъй тъп, както тялото му уродливо.
— Тъпотата не му позволява да разбере, че той е само призрак — хили се Бялата логика и ми подмигва. — Неговите чувства са замъглени. Той е робски предан на жизнения мираж. Мозъкът му е набит със суперрационални санкции и илюзии. Той вярва в задгробния свят. Той е възприел фантазиите на пророците, които са му подмушнали разкошния сапунен мехур на райското блаженство. Той чувствува някакво смътно сродство между себе си и несъществуващите фантастични реалности. Той като през мъгла вижда себе си, странствуващ дни и нощи из междузвездните пространства. Той е непоколебимо убеден, че вселената е била създадена именно за него и че той ще живее вечно в свръхматериалния и свръхчувствен свят, който той и нему подобните са издигнали от илюзии и измами.
— Но, ти, който си отворил книгите и си се удостоил с моето ужасно доверие, ти знаеш какво е той всъщност — брат твой и на праха, шега на космичните сили, химическо съединение, натруфен звяр, който се е издигнал над другите ревещи зверове благодарение на това, че големите пръсти на ръцете му по една щастлива случайност са се оказали перпендикулярни на другите. Той е еднакво близък на тебе, на горилата и на шимпанзето. Като се разгневи, той изпъчва гърди, реве и трепери в каталептичен бяс. Нему са познати чудовищните зверски пориви, защото той изцяло се състои от шарените парцалчета на забранени първобитни инстинкти.
— Ала той вярва в своето безсмъртие — слабо възразявам аз.
— Съгласи се, че за такъв глупак това не е лошо — да яхне върху рамената на времето и да се разхожда из вечността.