По тази именно причина аз слязох долу в Лунната долина, след като пийнах предварително малко, и пуснах гласа си в полза на избирателното право на жените. Аз направих това, защото знам, че жените — съпруги и майки, — като получат право да гласуват, веднъж завинаги ще натикат цар Алкохол в историческите архиви, където се пазят остатъците от изчезналите варварски обичаи. Ако при това вие доловите в моя вик нотка от лично страдание, спомнете си, че аз наистина съм понесъл не малко трудности в тази борба. Само мисълта, че моята дъщеря или синът ми са застрашени от нещо подобно, ме хвърля в ужас.
Жените са истински пазители на расата. Мъжете са прахосници, търсачи на приключения, картоиграчи и в края на краищата винаги жените ги спасяват. Едно от първите химически изобретения на мъжа е алкохолът и той не престава да го произвежда и пие до наши дни, но не е имало ден, когато жените да не са се борили против пиянството на мъжете, макар че никога не са имали възможност да вземат против това някакви решителни мерки. Щом жената получи някъде право на глас, тя най-първо затваря кръчмите. Мъжете и след хиляди поколения няма да се решат да направят това по своя инициатива. Със същия успех би могло да се очаква от морфинистите да забранят продажбата на морфина.
Жените знаят, че за пиянството на мъжете те са заплатили с неизброимо количество пот и сълзи. Вечно загрижени за расата, те ще вземат мерки да опазят своите бъдещи синове и дъщери, бъдещите жени и сестри на тези синове.
И това ще стане така лесно. Ще се наскърбят само гуляйджиите и редовните пияници, но и то ще трае само едно поколение. Аз, като един от пиячите, тържествено заявявам въз основа на дълго познанство с цар Алкохол, че няма да се наскърбя твърде, ако стане нужда да оставя пиенето, когато всички около мене направят същото и ще бъде невъзможно да се намери спиртно питие. От друга страна, по-голяма част от нашата младеж е по природа толкова чужда на алкохола, че като няма достъп до него, няма дори да почувства някакво лишение. Тя ще се научи за кръчмите само от историческите книги и ще се отнесе към тях като нещо от рода на боевете с бикове или изгарянето на вещиците.
Глава 39
Разбира се, никоя лична повест не може да се смята завършена, докато съдбата на героя е неизвестна до последния момент. В тази книга читателят няма да намери един поправил се пияница. Аз никога не съм бил пияница и никога не съм се поправял.
След няколко месеци трябваше да извърша плаване около нос Хорн с кораб на платна. Пътуването трая 148 дни. Аз не взех със себе си алкохол и макар че уискито на капитана всеки момент беше на моя услуга, през цялото време не изпих нито една чашка. Не пих, защото не чувствувах желание да пия. Никой на борда не пиеше, нямаше подходяща атмосфера, а органично влечение към алкохола не изпитвах.
И тогава пред мене се изправи един ясен и прост въпрос: щом това е тъй лесно, защо не се въздържам от пиене и на сушата? Грижливо претеглях и обмислях този въпрос през всичките пет месеца на пътуването. И през всичкото време абсолютно нищо не пих.
В резултат, въз основа на данните от предишния опит, можах да дойда до някои заключения.
Най-първо аз съм уверен, че на десет или дори на сто хиляди човека не винаги ще се намери един истински алкохолик. Употребата на спиртни питиета според моето мнение е чисто «умствена привичка». Това не е като пристрастяването към тютюна, кокаина, морфина или други наркотици. Влечението към алкохола се заражда изключително в мозъка. Там то се развива и расте, но почва за него е общуването с хората. От един милион пиячи май нито един не е започнал да пие насаме. Всички започват да пият в компания и привичката към алкохола се затвърдява при това от хиляди възникващи попътно асоциации и влияния, за които разправих в първата част на този роман. Тези асоциации и влияния най-много съдействуват да се разкрие привичката към спиртните питиета. Ролята на самия алкохол в сравнение с ролята на обществената атмосфера, в която го пият, е много незначителна. Рядко можете да срещнете човек, който да чувствува непреодолимо органическо влечение към виното, без да е свикнал да го пие в компания. Аз допускам, че такива хора съществуват, но никога не съм срещал нито един.
През това дълго петмесечно пътуване аз се убедих, че алкохолът съвсем не заема място между потребностите на моя организъм, но затова открих и друго, а именно че тази потребност се корени изключително в ума и общуването с хората. Мисълта за алкохола веднага предизвикваше у мене по асоциация представата за приятелска компания, а когато мислех за компания — асоциацията беше алкохолът. Компанията и алкохолът бяха слети в моята представа като сиамски близнаци. Те никога не се явяваха поотделно.