Възгласите на одобрение бяха бързо заглушени.
— Ами австралийците?
— Остави това на мен, друже — каза Тимсън. — Вече имам предвид трийсетина клиенти.
— Ами англичаните? — попита Макс.
— И на тях няма да им простим. — Царя се чувстваше велик, властен и вдъхновен. — Голям късмет е, че гадовете, дето имат пари и възможности да си купят от месото, са тъкмо тия, дето човек би искал да ги нахрани с бут от плъх, а после да им каже какво са яли.
Точно преди да загасят осветлението, Макс нахълта през рамката на липсващата врата и прошепна на Царя:
— Един часови идва насам.
— Кой?
— Шагата.
— Добре — отвърна Царя и се опита да скрие вълнението в гласа си. — Провери дали нашите постове са си по местата.
— Веднага — каза Макс и забърза по местата.
Царя се наведе към Питър Марлоу и нервно прошепна:
— Може да е станала някаква издънка. Хайде, давай да се приготвим.
Той се измъкна през прозореца и огледа дали платнения навес е добре опънат. После двамата с Питър Марлоу седнаха и зачакаха. Скоро Шагата пъхна глава под брезента и като разпозна Царя, промъкна се тихо и се настани на пейката. Подпря пушката на стената и почерпи с цигари.
— Табе — поздрави той.
— Табе — отвърна Питър Марлоу.
— Здрасти — рече Царя. Като вземаше цигарата, ръката му трепереше.
— Имаш ли да ми предложиш нещо за продан тази вечер? — шепнешком попита Шагата.
— Пита, имаш ли да му предложиш нещо тази вечер?
— Кажи му, че нямам!
— Приятелят ми дълбоко съжалява, че тази вечер няма с какво да изкуши един човек с вкус.
— Ще има ли твоят приятел такова нещо, да речем, след три дни?
Когато Питър Марлоу преведе въпроса, Царя въздъхна с облекчение.
— Кажи му да. И кажи, че умно прави, дето проверява.
— Моят приятел смята, че в посочения ден по всяка вероятност ще разполага с нещо, което да изкуши един човек с вкус. Моят приятел добави, че според него сделката, за която говорим, ще завърши благополучно, щом има насреща си такъв предвидлив човек.
— Винаги е разумно да се постъпва по този начин, когато работата се върши в мрака на нощта. — Шагата сан засмука въздух. — Ако не дойда след три нощи, чакайте ме всяка следваща нощ. Един общ приятел ми намекна, че може би няма да успее да изпълни своята част от уговорката съвсем точно. Но ме увери, че ще направи всичко възможно да е след три нощи.
Шагата се надигна и подаде пакета цигари на Царя, направи лек поклон и мракът отново го погълна. Питър Марлоу предаде на Царя думите му.
— Идеално — усмихна се той. — Направо идеално. Ела тука утре сутринта. Трябва да обсъдим подробностите.
— Утре съм на работа на летището.
— Искаш ли да намеря някой да те замести?
Питър Марлоу се засмя и поклати глава.
— То може би ще е най-добре да отидеш — каза Царя. — В случай, че Чен Сан иска да установи връзка.
— Мислиш ли, че се е объркало нещо?
— Не. Шагата направи добре, че провери. Аз също бих проверил. Всичко върви според плана. Още една седмица и край — сделката е готова.
— Надявам се.
Питър Марлоу си спомни за селото и се помоли наум сделката да се уреди. Страхотно му се искаше да отиде пак там и ако отиде, да бъде със Сулина. Иначе щеше да загуби разсъдъка си.
— Какво става? — Царя по-скоро усети, отколкото видя потръпването му.
— Просто си мислех, че бих дал всичко, за да съм в прегръдките на Сулина — неловко обясни Питър Марлоу.
— Аха. — Царя внезапно изпита опасение, че той ще провали цялата работа.
Питър Марлоу улови погледа му и се усмихна едва забележимо.
— Не се тревожи, приятелю. Нищо неразумно няма да направя, ако това те безпокои.
— Знам — усмихна се и Царя. — Сума ти неща имаме да уреждаме още, пък и утре е представлението. Знаеш ли за какво се разправя точно?
— Знам само, че се казва „Любовен триъгълник“ и че главната роля я играе Шон. — Гласът му внезапно заглъхна.
— Как стана така, че тогава едва не си убил Шон? Досега Царя никога не го бе питал по такъв безцеремонен начин. Знаеше, че е опасно да му задава подобни интимни въпроси. Но сега инстинктивно усети, че моментът е подходящ.
— Нищо особено няма за разказване — без да се бави, отвърна Питър Марлоу, доволен от създалата се възможност. — На Ява Шон и аз бяхме в една и съща ескадрила. В деня точно преди края на войната там Шон не се върна от полет. Мислех, че са го свалили.