Кореецът позна Питър Марлоу и му се усмихна:
— Табе!
— Табе! — отвърна Питър Марлоу, притеснен от нескритото благоразположение на корееца.
— Ще взема теб и твоите хора — каза Торусуми и посочи към инструментите.
— Благодаря ти! — отвърна Питър Марлоу и кимна на сержанта. — С него сме.
— Тоя работи в източния край — не можа да скрие яда си сержанта. — Нямаме късмет и това си е.
— Знам — с не по-малко яд отвърна Питър Марлоу и докато мъжете си избираха инструменти, каза на Торусуми: — Надявам се днес да отидем в западния край. Там е по-прохладно.
— Отиваме в източния. Знам, че е по-прохладно на запад, но мен винаги ме пращат на източния.
Питър Марлоу реши да рискува.
— Може би трябва да поискаш поне веднъж да се отнесат с теб по-справедливо.
Опасно бе да се внушава нещо на кореец или японец. Торусуми го изгледа студено, после рязко се обърна и отиде при Азуми, японския ефрейтор, който мрачно стоеше отстрани. Азуми бе известен с лошия си нрав. Питър Марлоу с напрежение наблюдаваше как Торусуми се поклони и започна бързо и насечено да обяснява нещо на японски. После почувствува погледа на Азуми върху себе си. Застанал до Питър Марлоу, сержантът също тревожно наблюдаваше сцената.
— Какво му казахте, сър?
— Казах му, че няма да е зле този път да отидем на западния край.
Сержантът трепна. Ако един офицер получеше пестник по врата, подчинените му неизбежно получаваха по два.
— Доста рисковано е…
Той рязко прекъсна изречението си, когато Азуми се запъти към тях, следван на почтително разстояние от Торусуми.
Азуми, дребен кривокрак японец, спря на пет крачки от Питър Марлоу и за около десетина секунди впи поглед в него. Питър Марлоу се приготви за плесницата. Вместо да го удари обаче, Азуми внезапно се усмихна, оголи златните си зъби, засмука въздух и извади пакет цигари. Предложи една на Питър Марлоу и каза нещо на японски. Питър Марлоу не разбра нищо, освен, че Азуми го нарече „шоко сан“, и остана крайно учуден, защото досега никой японец не се бе обръщал към него по този начин. „Шоко“ значи офицер, „сан“ — господин, а да бъдеш наречен „господин офицер“ от дребна и злобна гадина като Азуми, бе действително голяма чест.
— Аригато — отвърна Питър Марлоу и прие поднесеното огънче. „Благодаря“ бе единствената японска дума, която знаеше. Освен, разбира се, „свободно“, „мирно“, „ходом марш“, „за почест“ и „ела тук, бял негоднико“, той се обърна към сержанта, който стоеше като втрещен до него, и му заповяда да строи хората.
— Слушам, сър — отвърна сержантът, доволен, че има повод да се отдалечи на безопасно разстояние.
Азуми излая нещо на японски, Торусуми се приближи и нареди „Hotchatore“, което означава „ходом марш“. Когато стигнаха по средата на летището и Азуми бе останал далеч назад, Торусуми се усмихна на Питър Марлоу.
— Днес ни пращат на западния край. Ще сечем дърветата.
— Ние ли? Нищо не разбирам.
— Обяснението е съвсем просто. Казах на Азуми сан, че ти си преводачът на Царя и че според мен той трябва да знае това, тъй като взема десет процента от печалбата. Така че — Торусуми сви рамене, — естествено, трябва да се подкрепяме един друг. Пък може би дори ще намерим време да си поговорим за някоя сделка днес.
С омекнали колене Питър Марлоу даде заповед на мъжете да спрат.
— Какво има, сър? — попита сержантът.
— Нищо, сержант. Чуйте всички! И не искам никакъв шум. Отиваме на палмите.
— Ей, дявол го взел, това се казва късмет!
Чуха се весели възгласи, които обаче бързо утихнаха.
Като стигнаха до трите палми, завариха там Спенс и хората му с техния пазач. Торусуми отиде при него и двамата разпалено си размениха доста любезности на корейски.
Накрая побеснелият войник все пак строи пленниците и ги отведе.
— По дяволите, защо дадоха на теб дърветата, проклетнико? Ние дойдохме първи! — провикна се Спенс.
— Така е — съчувствено отвърна Питър. Не му беше трудно да се постави на негово място.