Всичко останало — половин теле, шестнадесет тенекии сушена риба, деветдесет килограма гула малака, шестдесет яйца, двадесет и пет килограма сол и пакети чер пипер и сухи люти чушки — също излезе абсолютно точно.
Грей подписа ведомостта. Изведнъж нов, раздиращ спазъм сви лицето му в гримаса.
— Дизентерия ли имате? — загрижено запита Джоунс.
— Само лек пристъп, сър. — Грей се огледа в полумрака, после козирува. — Благодаря, сър. Ще се видим другата седмица.
— Довиждане, лейтенант.
На излизане обаче го изненада нов спазъм и той се спъна в кантара, обърна го и теглилките се разпиляха по земята.
— Ама, че съм схванат — изруга Грей, изправи кантара и взе да опипва пода за теглилките, но Джоунс и Блейкли вече бяха коленичили и ги събираха.
— Не се притеснявайте, Грей — успокои го Джоунс, после изръмжа на Блейкли: — Колко пъти съм ти казвал да слагаш кантара в ъгъла!
Но Грей вече бе взел една килограмова теглилка. Той се взираше и не можеше да повярва на очите си. Отнесе я до вратата и я огледа на светло, за да се увери, че не се лъже. Не се лъжеше. В долната основа на желязната тежест имаше малка дупка, грижливо запълнена с глина. Той изчопли с нокът глината; лицето му беше бяло като тебешир.
— Какво има, Грей? — попита Джоунс.
— Някой е пипал тази теглилка! — думите прозвучаха като обвинение.
— Какво? Не е възможно! — Джоунс се приближи. — Я да видя.
Той огледа теглилката дълго и съсредоточено, после се усмихна.
— Не е пипана. Това е просто коригиращ отвор. Сигурно е била малко по-тежка, отколкото трябва — засмя се Джоунс неубедително. — Боже мой, как ме изплашихте!
Грей бързо отиде до останалите теглилки и взе друга. И тя имаше дупка.
— Господи, та те всичките са подправени!
— Глупости — обади се Джоунс, — това са най-обикновени коригиращи…
— Чувал съм достатъчно за тия неща — прекъсна го Грей, — за да ми е известно, че теглилките не може да имат дупки. Никакви коригиращи отвори. Ако теглилката не е точна, просто се бракува.
Той се обърна рязко към Блейкли, който се сви до вратата.
— Ти какво знаеш за тая работа?
— Нищо, сър — ужасен отвърна Блейкли.
— По-добре си признай!
— Нищо не знам, сър, честна…
— Добре, Блейкли. Знаеш ли какво смятам да направя сега? Смятам да изляза оттука и да кажа на всеки срещнат какво сте направили, абсолютно на всеки. Смятам да им покажа тая теглилка и преди още да съм докладвал на полковник Смедли-Тейлър, вие ще бъдете разкъсани на парченца.
Грей тръгна към вратата.
— Почакайте, сър — изхлипа Блейкли. — Ще ви кажа. Не бях аз, сър. Подполковникът е. Той ме накара. Хвана ме, че съм взел малко ориз, и заплаши, че ще ме докладва, ако не му помагам…
— Млъкни, глупако! — извика Джоунс. После се обърна към Грей с по-спокоен глас: — Тоя глупак се опитва да ме натопи. Дори не съм предполагал, че…
— Не го слушайте, сър — прекъсна го Блейкли, заеквайки. — Той винаги мери ориза лично. Винаги. И държи ключа от касата, където пази теглилките. Вие сам знаете. А на всеки, който работи с теглилки, му се налага понякога да ги погледне отдолу. Колкото и добре да са замаскирани дупките, не може да не ги забележиш. А това продължава вече повече от година.
— Млък, Блейкли! — изкрещя Джоунс. — Млъкни! Тишина.
След малко Грей попита:
— Подполковник, откога се използуват тези теглилки?
— Нямам представа.
— Година? Две?
— Откъде да знам, по дяволите? Дори да са подправени, аз нямам нищо общо с това.
— Ключът обаче е у вас и вие отговаряте за тях?
— Да, но това не значи, че…
— Поглеждали ли сте ги някога отдолу?
— Не, но…
— Това е малко странно, не е ли така? — настъпваше Грей.
— Не виждам нищо странно. Освен това няма да позволя да ме разпитва някакъв си…
— По-добре кажете истината. Във ваш интерес е.
— Заплашвате ли ме, лейтенант? Ще ви изпратя пред военен съд.
— Виж, за това не знам, подполковник. Аз съм тук по служба и тези теглилки са подправени, не е ли така?
— Не. Вижте сега, Грей…
— Не е ли така?
Грей вдигна теглилката до пребледнялото му лице, което сега напълно бе изгубило момчешкия си израз.
— Да, така изглежда — отвърна Джоунс. — Но това не означава, че…