— Това означава, че тук имате пръст или вие, или Блейкли. А най-вероятно и двамата. Вие единствени имате достъп до склада. Теглилките са по-леки и единият от вас, или и двамата, присвоява излишъка.
— Не съм аз, сър — изхленчи Блейкли. — Аз получавам само една десета от всичкия ориз…
— Лъжеш — изкрещя Джоунс.
— Не лъжа. Хиляди пъти ви казвах, че ще ни пипнат. — Той се обърна към Грей, кършейки ръце: — Моля ви, сър, моля ви, не казвайте нищо. Ония ще ни разкъсат.
— Заслужавате си го, копелета мръсни! — Грей бе доволен, че откри фалшивите теглилки. Ах, колко бе доволен!
Джоунс извади табакерата си взе да свива цигара.
— Искате ли малко тютюн? — предложи той, а момчешкото му лице бе напрегнато и разкривено в плаха усмивка.
— Не, благодаря — отвърна Грей, въпреки че от четири дни нямаше цигари и страшно му се пушеше.
— Бихме могли да се разберем — рече Джоунс; спокойствието и изисканите му обноски постепенно се възвръщаха. — Може би някой действително е пипал теглилките. Но разликата е незначителна. Аз лесно ще намеря други, точни теглилки.
— Значи признавате, че са подправени?
— Казвам само… — Джоунс прекъсна изречението си и се обърна към Блейкли: — Излезте, сержант! Чакайте навън.
Блейкли незабавно се отправи към вратата.
— Стой тука, Блейкли — спря го Грей. После хвърли поглед към Джоунс и почтително добави: — Не е нужно Блейкли да излиза, нали, сър?
Джоунс го изгледа изпитателно през дима от цигарата, сетне рече:
— Не, стените нямат уши. Добре. Ще получавате по половин килограм ориз седмично.
— Само толкоз?
— Добре, килограм ориз и половинка сушена риба. Веднъж седмично.
— А захар? Яйца?
— Те са за лечебницата, знаете това.
Джоунс мълчеше, и Грей мълчеше. Блейкли хлипаше до вратата. Изведнъж Грей прибра теглилката в джоба си и тръгна да излиза.
— Грей, чакайте малко — Джоунс взе две яйца и му ги подаде. — Ето, ще ви давам по едно седмично заедно с другите неща. И захар ще има.
— Искате ли да ви кажа какво ще направя сега, подполковник? Ще отида при полковник Смедли-Тейлър, ще докладвам какво казахте и ще му покажа теглилките… А като дойде време за дупките, надявам се и това да стане, ще гледам да бъда там и лично ще ви натикам вътре. Но бавно, защото искам да ви чуя как ще крещите и искам да видя как умирате — малко по малко. И двамата.
После излезе от бараката и жегата вън го блъсна лицето, а вътрешностите му се разкъсаха от болка. Но той направи свръхчовешко усилие и бавно пое надолу по хълма. Джоунс и Блейкли го наблюдаваха от вратата на склада. И двамата бяха обзети от ужас.
— Господи, сър, какво ще стане сега? — изохка Блейкли — Ще ни окачат на въжето…
Джоунс го блъсна обратно в бараката, затръшна вратата и злобно го удари с опакото на ръката.
— Млък!
Блейкли се свлече на пода и по лицето му потекоха сълзи. Джоунс го вдигна и го удари още веднъж.
— Не ме бийте! Нямате право да ме биете…
— Млъкни и слушай! — разтърси го Джоунс. — Слушай да те вземат дяволите! Сто пъти съм ти казвал да използваш истинските теглилки, когато Грей ще идва на проверка глупак смотан! Спри да хленчиш и слушай. Първо — ще отричаш, че сме казвали нещо. Ясно ли е? Нищо не съм предлагал на Грей, ясно ли е?
— Да, сър, но…
— Ще отричаш, и толкова, разбра ли?
— Да, сър.
— Добре. И двамата ще отричаме и ако поддържаш версията докрай, ще те измъкна от тая каша.
— Наистина ли? Ще успеете ли, сър?
— Ще успея, стига да отричаш. Второ — не знаеш нищо за теглилките. И аз нищо не знам. Ясно ли е?
— Но ние сме единствените…
— Ясно ли е?
— Да, сър.
— После — нищо друго не се е случило тук, освен дето Грей откри фалшивите теглилки, но и аз, и ти сме били изненадани не по-малко от него самия. Ясно ли е?
— Да, но…
— Сега разкажи какво се случи. Разкажи, дявол те взел! — изкрещя Джоунс, надвесен над него.
— Ами… точно привършвахме проверката и тогава… тогава Грей се спъна в кантара и теглилките се разпиляха и… и видяхме, че са фалшиви. Така ли, сър?
— После какво стана?
— Ами, сър… — Блейкли се замисли за миг, сетне лицето му светна. — Грей ни попита за теглилките, но до тоя момент аз не бях забелязал, че са фалшиви… И вие също много се учудихте. После Грей си тръгна.