— Марлоу!
Обърна се и видя Грей, зловещо застанал отстрани на душа.
— Беше ти казано да ми се представиш веднага щом се върнеш!
— Предадоха ми, че си искал да ме видиш. Реших първо да се окъпя и после щях…
— Заповядах да ми се представиш незабавно! — По лицето на Грей плъзна тънка усмивка. — Но сега това няма значение. Слагам те под арест — няма да напускаш бараката си.
В банята настъпи тишина — всички офицери наостриха уши.
— Защо?
Грей потръпна от радост, като долови внезапния ужас в гласа му.
— За неизпълнение на заповед.
— Каква заповед?
— Много добре знаеш каква! — „Така, така, поизпоти се! Гузната ти съвест ще те поизмъчи. Ако изобщо имаш съвест, в което се съмнявам.“ — След вечеря се представи на полковник Смедли-Тейлър. И се облечи като офицер, а не като някоя мръсна уличница!
Питър Марлоу затвори рязко крана на душа, намъкна саронга си и сръчно направи възела. Усещаше как любопитните погледи на другите офицери пълзят по гърба му. Умът му отчаяно се напрягаше да разбере какво става, но той се опита да скрие тревогата си. Защо да доставя удоволствие на Грей.
— Ти наистина нямаш никакво възпитание, Грей. Такъв досадник си! — каза Питър Марлоу.
— Днес научих доста за възпитанието, мръснико — отвърна Грей. — И много се радвам, че не принадлежа към мръсната ви класа, долен мошенико. Всичките сте изнудвачи, подлеци, крадци и…
— За последен път ти казвам, Грей, затваряй си устата или ще ти я затворя аз.
Грей се помъчи да се овладее. Как му се искаше да се нахвърли срещу този високомерен мръсник, още сега, на мига. Ще го пребие, като нищо ще го пребие! Ще го смаже. Независимо от дизентерията.
— Ако някога се измъкнем оттук живи, ще те намеря и ще си уредим сметките. На всяка цена ще те намеря. Най-първо тебе.
— За мен ще е удоволствие. Но дотогава, ако чуя макар и една обидна дума от теб, ще си изпатиш здравата. — Питър Марлоу се обърна към другите офицери. — Чухте ме, нали? Предупредил съм го. Няма да позволя да ме ругае някаква си долна маймуна. — Той отново погледна към Грей. — Дръж се по-надалеч от мен.
— Не мога, защото престъпваш закона.
— Кой закон?
— Яви се при полковник Смедли-Тейлър след вечеря. А дотогава оставаш под арест в бараката.
Грей се отдалечи. Голяма част от въодушевлението му се бе изпарило. Глупаво бе да ругае Марлоу. Глупаво, а и напълно излишно.
Осемнадесета глава
Когато Питър Марлоу отиде пред бетонната постройка, Грей вече го чакаше.
— Ще доложа на полковника, че си тук — каза той.
— Много любезно от твоя страна.
Питър Марлоу се чувстваше неловко. Взетата назаем фуражка на военновъздушните войски го притесняваше. Притесняваше го и скъсаната, макар и чиста риза. „Саронгът е толкова по-удобно нещо — мислеше си той. — Толкова по-естествено. — И тогава се сети за утре. — Утре ще получат парите за диаманта. Утре Шагата ще ги донесе, а три дни след това — отново сме в селото. Може би Сулина… Не бъди глупак. Защо мислиш за нея? Събери си ума, скоро ще ти потрябва.“
— Хайде, Марлоу. Мирно — изкомандува Грей.
Питър Марлоу се изпъна и с маршова стъпка, както е по устава, влезе в стаята на полковника. Като минаваше покрай Грей, прошепна „Копеленце мръсно!“ и почувства, че му олеква. После застана пред полковника, козирува стегнато и срещна погледа му.
Седнал зад грубо бюро, с фуражка на главата, сложил бастунчето си върху плота, Смедли-Тейлър изгледа сурово Питър Марлоу и педантично козирува. По негово собствено мнение той поддържаше изрядна лагерна дисциплина. Всичко, което правеше, бе достойно за армията. Всичко бе както се полага.
Полковникът измери с поглед младия мъж пред себе си. Стоеше изпънат като струна. „Добре“ — рече си той, — това поне говори в негова полза. Помълча малко, както му бе навикът. Обвиняемият трябва да бъде изваден от равновесие. Накрая попита: