— Добре, Марлоу — каза той строго, — наказвам те в размер на една месечна заплата. Няма да го вписвам в досието ти и повече няма да говорим за това. Но оттук нататък да не си посмял да нарушаваш разпоредбите.
— Слушам, сър.
Питър Марлоу козирува и излезе, радостен, че разговорът е приключил. Малко оставаше да признае всичко. Полковникът бе добър и благ човек, а за справедливостта му се носеха легенди.
— Мъчи ли те съвестта, а? — попита Грей навън, забелязал избилата по лицето му пот.
Питър Марлоу не отговори. Все още бе разстроен и чувстваше огромно облекчение, че този път му се размина. Смедли-Тейлър извика отвътре:
— Грей! Може ли за момент?
— Да, сър.
Грей хвърли последен поглед към Питър Марлоу. Едномесечна заплата. Нищо работа, като се има предвид, че полковникът го държеше в ръцете си. Беше изненадан и доста ядосан, че Марлоу се измъкна толкова лесно. Но в същото време бе виждал и друг път как действа Смедли-Тейлър. Знаеше, че полковникът е упорит като булдог и си играе с хората като с пионки. Сигурно имаше нещо наум, щом бе оставил Марлоу да се отърве с толкова малко.
Грей заобиколи Питър Марлоу и отново влезе в стаята.
— Затвори вратата, Грей.
— Слушам, сър.
Когато останаха сами, Смедли-Тейлър каза:
— Говорих с подполковник Джоунс и интенданта сержант Блейкли.
— Така ли, сър! — „Това вече е друго нещо!“ — Освободих ги от постовете им, смятано от днес — съобщи полковникът, като подмяташе в ръка теглилката.
Грей се усмихна широко.
— Ясно, сър! — „Сега остава да каже за кога е насрочен военният съд и как ще го направят — дали при закрити врати? Ще ги разжалват ли? Скоро всички в лагера ще знаят, че той, Грей, е разкрил измамата, че той е ангелът им пазител, и тогава, о, боже, колко ще е хубаво тогава!“ — И с това ще смятаме въпроса за приключен — завърши полковникът.
Усмивката на Грей угасна.
— Как така?
— Ей така. Реших да приключим с този въпрос. Това важи и за вас. Всъщност ще ви повторя заповедта си: не бива да споменавате за това никому! И най-добре забравете цялата история.
Грей бе така смаян, че седна на леглото и впери поглед в полковника.
— Но вие не можете да направите това, сър! — избухна той. — Аз ги хванах на местопрестъплението — кражба от храната на лагерниците. Това е вашата и моята храна. И се опитаха да ме подкупят. Мене да подкупят! — Гласът му добиваше истерични нотки. — Господи, та аз ги хванах! Те са крадци! Заслужават да бъдат обесени и после насечени на парчета.
— Така е — мрачно кимна полковник. Смедли-Тейлър. — Но според мен при сегашните обстоятелства това е най-мъдрото решение.
Грей скочи на крака.
— Не можете да сторите такова нещо! — изкрещя той. — Не можете да ги оставите да се измъкнат невредими. Не можете!
— Кой сте вие, та ще ми казвате какво мога и какво не мога!
— Извинявайте. — Грей се мъчеше да се овладее. — Но, сър, тези хора са крадци. Аз ги залових. Донесох ви теглилката.
— Въпросът е приключен. — Гласът му бе напълно спокоен. — Няма какво да говорим повече.
Грей избухна.
— Не е приключен, по дяволите. Няма да оставя това нещо така! Докато тия копелета са се тъпкали, ние сме гладували! Ами че те заслужават да бъдат разкъсани. Настоявам…
Гласът на Смедли-Тейлър надви истерията му.
— Млъкнете, Грей! Вие не можете да настоявате за нищо. Въпросът е приключен. — Той въздъхна дълбоко, взе от бюрото лист хартия и рече: — Това е служебното ви досие.
Днес вписах нещо вътре. Ще ви го прочета: „Изказвам специална похвала на лейтенант Грей за работата му като началник на лагерната полиция. Той изпълнява задълженията си отлично. Препоръчвам да бъде повишен в чин капитан.“ — Полковникът вдигна поглед от листа. — Смятам да изпратя това на коменданта на лагера още днес и ще предложа повишението ви да се зачита от днешна дата. — Той се усмихна: — Вие, разбира се, знаете, че той има пълномощия да повишава в звание. Честито, капитан Грей. Заслужихте го! — И полковникът протегна ръка.
Но Грей не я пое. Той само го изгледа, изгледа и листа и проумя.