— Ах ти, мръсен негоднико! Ти искаш да ме купиш. Ти си също като… може би ти също си ял от оня ориз. Ах, лайно, мръсно лайно…
— Дръж си езика, нагъл простак! Застани мирно! Казах — застани мирно!
— И вие сте комбина с тях, но аз няма да оставя никой да се измъкне току-тъй — изкрещя Грей, грабна теглилката от бюрото и се дръпна към вратата. — За вас нищо не мога да докажа засега, но срещу тях имам доказателства. Тая теглилка…
— Какво й е на теглилката?
Цяла вечност мина, докато Грей се сети да я погледне отдолу. Там нямаше никаква дупка.
— Питам те какво й е на теглилката? — „Тъп глупак! — с презрение си помисли Смедли-Тейлър, докато наблюдаваше как Грей оглежда металния цилиндър. — Какъв глупак! Мога да ги въртя на малкия си пръст такива като него.“
— Това не е теглилката, която ви дадох — успя да промълви накрая Грей. — Не е същата. Не е онази.
— Грешите. Същата е — невъзмутимо отвърна полковникът. После продължи, благ и загрижен: — Виж, Грей, ти си млад човек. Разбрах, че като свърши войната, искаш да останеш в армията, това е хубаво. На нас ни трябват способни и работливи офицери. Редовната армия дава чудесни възможности. По това спор няма. Полковник Самсън също ми е говорил колко много те цени. Както знаеш, той ми е приятел. Сигурен съм, че ще го убедя да подкрепи моята препоръка да останеш на редовна служба в армията. Ти просто си изнервен и това е разбираемо. Времената сега са ужасни. Мисля, че ще е най-добре да приключим с онзи въпрос дотук. Би било неразумно да раздухваме скандал в лагера. Крайно неразумно. Сигурен съм, че разбираш съображенията ми. — Той млъкна, изпълнен с презрение. После, точно в най-подходящия миг — беше специалист в тези неща, — допълни: — Съгласен ли си да изпратя препоръката за повишение на коменданта?
Грей бавно се обърна към листа хартия и го изгледа с ужас. Знаеше, че полковникът може да дава, може и да лишава, и както можеше да дава и лишава, така можеше и да унищожава. Разбира се, че е победен. Напълно победен. Опита се да каже нещо, но отчаянието му бе тъй безгранично, че не успя да отрони ни дума. Затова само кимна с глава и чу Смедли-Тейлър да казва:
— Добре, можеш да смяташ, че си получил чин капитан. Сигурен съм, че моята препоръка и тази на полковник Самсън ще са достатъчни за оставането ти в армията след войната.
Грей осъзна, че излиза от стаята и поема към бараката, че освобождава дежурния полицай, без да го е грижа, че онзи го гледа, сякаш вижда собствената си смърт. Когато остана сам, затвори вратата и седна на леглото в килията. Изведнъж отчаянието го задави и той заплака.
Разсипан.
Смазан.
Сълзи мокреха ръцете и лицето му. Духът му се мяташе в ужас, залюлян на ръба на небитието, а после се зарея в безкрайността…
Когато дойде на себе си, лежеше на носилка, прикрепяна от двама от неговите хора. Отпред куцукаше доктор Кенеди. Разбра, че умира, но му беше все едно. После видя Царя, изправен до пътеката, вперил поглед в него. Забеляза добре лъснатите му обувки, ръба на панталоните, купешката цигара, охраненото му лице. И си спомни, че го чака още една работа. Не можеше да умре сега. Не биваше да умре, докато Царя продължава да ходи с ръб на панталоните, с лъснати обувки и с пълен корем. Нямаше право да умре, преди да го пипне с диаманта. Не, за нищо на света!
— Това раздаване е последно, че ще вземем да изпуснем представлението — каза Смедли-Тейлър.
— Нямам търпение да видя Шон — обади се Джоунс, докато нареждаше картите си. — Две кари — обяви доволен той.
— Дяволски късмет имаш — изруга Селърс. — Две пики.
— Пас.
— И на него късметът му изневерява понякога — леко се подсмихна Смедли-Тейлър. Гранитните му очи бяха приковани в Джоунс. — Днес си се държал доста глупаво.
— Просто лош късмет.
— Лошият късмет не е извинение — отвърна Смедли-Тейлър, изучавайки картите си. — Трябвало е да внимаваш. Проявил си небрежност.
— Казах, че съжалявам. Мислиш, не ми е ясно, че сглупих? Това никога няма да се повтори. Никога. Досега не съм си представял какво значи да изпаднеш в паника.
— Две без коз. — Смедли-Тейлър се усмихна на Селърс. Ще ни стигне за робер. — После отново се обърна към Джоунс: — Дадох препоръка да те замести Самсън. Ти имаш нужда от почивка. Това ще отклони Грей от следата. А, да, сержант Донован ще бъде интендант. — Той се изсмя. — Жалко, че ще трябва да сменим системата, но нищо. Ще намираме някаква работа на Грей, когато използуваме фалшивите теглилки. — Той хвърли поглед на Селърс. — Това ще е твоя грижа.