— Благодаря — взе я той и кимна с глава към източната стена на затвора. — За ония знаеш ли?
— Ами как! — засмя се австралиецът. — И друга новина имам — Грей се е запътил насам. Наоколо е тъпкано с ченгета и всякакви типове. За една банда австралийци вече знам, а чувам, че и още една е надушила сделката. Но моите хора са завардили всичко плътно. Донесеш ли парите, връчваме ти диаманта.
— Ще почакаме още десет минути. Ако дотогава оня не дойде, ще се договаряме наново. Схемата остава същата, сменяме само подробностите.
— Дадено, друже. Ще се видим утре след кльопачка.
— Дано свършим още тая вечер!
Но не успяха да свършат — десетте минути минаха, без Шагата да се появи, и Царя отложи операцията.
На следващия ден Питър Марлоу се присъедини към навалицата пред лечебницата. Обедът току-що беше приключил и палещото слънце изгаряше въздуха, земята и всичко наоколо. Дори мухите бяха като замаяни. Той си намери място на сянка, отпусна се тежко в прахоляка и зачака. Болката в ръката му се засилваше.
Редът му дойде чак по здрач.
Доктор Кенеди кимна бегло и го покани да седне:
— Как си днес? — безучастно попита той.
— Не много зле, благодаря.
Лекарят се пресегна и опипа превръзката. Питър Марлоу изкрещя.
— Какво ти става, дявол те взел — ядоса се Кенеди. — Та аз едвам те докоснах!
— Не знам. Боли ужасно и при най-лек допир. Докторът му сложи термометър, пусна метронома и измери пулса. Ускорен — деветдесет. Лошо. Температурата — нормална. Това също е лошо. Повдигна ръката и помириса раната. От нея се носеше осезаем сладникав мирис. Лошо.
— Добре, сега ще махна превръзката. Дръж това. — Той подаде на Питър Марлоу парченце гума, което извади от дезинфекционния разтвор с хирургически щипки. — Захапи го. Ще те заболи малко, но няма как.
Изчака, докато Питър Марлоу намести гумата между зъбите си, после възможно най-внимателно започна да развива бинта. Но той бе станал част от раната и можеше да се отдели единствено с рязко дръпване. Доктор Кенеди обаче отдавна вече не бе така сръчен, както се предполагаше и както бе навремето. Питър Марлоу познаваше болката. А когато си запознат с нещо отблизо, знаеш какво да очакваш, знаеш вкуса му, отсенките. Постепенно, стиснеш ли зъби, успяваш да се потопиш в болката и тогава тя не тежи, а просто те залива и става поносима. Понякога дори приятна. Но не и при тази болка.
— О, господи — изохка той през гумата. По лицето му се стичаха сълзи и дъхът му идеше на пресекулки.
— Свърших вече — успокои го доктор Кенеди с ясното съзнание, че го лъже. Нищо повече не можеше да направи в тези условия, абсолютно нищо. Естествено, в такива случаи на пациента трябва да се постави морфин, това всеки глупак го знае, но откъде тук толкова морфин. — Дай да видим сега.
Огледа внимателно отворената рана — беше подпухнала, подута и тук-таме се забелязваха жълтеникаво-морави петна. Имаше и слуз.
— Хм — промърмори замислено той, облегна се на стола, направи колибка с пръсти, отвърна поглед от раната и се загледа пред себе си. — Така — обади се след известно време, — значи възможностите са три. — Той стана и закрачи напред-назад, привел рамене, после заговори с равен глас, сякаш четеше лекция. — При раната сега се наблюдават нови признаци. Клоистриден миозит или, с други думи, просто гангрена. Газова гангрена. Мога да я отворя и да отстраня възпалената тъкан, но това няма да помогне, защото инфекцията е дълбока. Значи трябва да изрежа част от мускулите под лакътя и тогава ръката, тъй или иначе, излиза от строя. Най-добре е да се ампутира…
— Какво!
— Да се ампутира!
Доктор Кенеди не разговаряше с пациент, той просто изнасяше лекция в стерилната зала на своя мозък.
— Предлагам гилотинна ампутация. Тогава може би ще спасим лакътната става.
— Но това е една нищо и никаква разкъсна рана — избухна отчаян Питър Марлоу. — Какво чак толкова — най-обикновена рана!
Ужасът в гласа му върна доктор Кенеди на земята и той се взря за миг в пребледнялото лице пред себе си.
— Вярно, обаче е много дълбока. Получил си отравяне на кръвта. Ако имах серум, щях да ти дам, но нямам. Ако имах сулфамиди, щях да сложа, но нямам. Мога единствено да ампутирам.
— Ти не си с всичкия си! — изкрещя Питър Марлоу. — Как така ще ампутираш заради една обикновена рана!