— Изчезвай, Макс! И кажи на другите да ни оставят за малко сами.
— Дадено — отвърна Макс и бързо се отдалечи. Реши, че Царя постъпва много умно, като не иска да има свидетели как ще рендоса физиономията на офицера.
Царя отново се обърна към Питър Марлоу:
— Седни за минутка, ако обичаш. Моля те.
— Добре — съгласи се навъсено Питър Марлоу.
— Виж сега — започна търпеливо Царя, — ти ми свали примката от шията, нали? Помогна и е съвсем нормално и аз да ти помогна. Предложих ти мангизите, защото исках да благодаря. Ако не ги искаш, твоя си работа — но нямах намерение да те обиждам. Ако съм те обидил, извинявай.
— И ти извинявай — омекна Питър Марлоу. — Лесно избухвам. Не съм те разбрал правилно.
Царя протегна ръка:
— Значи мир!
Питър Марлоу я стисна.
— Не обичаш Грей, нали? — внимателно опипа почвата Царя.
— Не.
— Защо?
Питър Марлоу сви рамене. Царя раздели ориза на око и му даде по-голямата порция.
— Хайде да хапнем.
— А ти? — попита Питър Марлоу, учуден от великодушната подялба.
— Не съм гладен. Апетитът ми се изпари. Господи, само като се сетя — отървахме се на косъм, ей! Вече си мислех, че тоя път няма да ми се размине.
— И аз — отвърна Питър Марлоу и по лицето му се плъзна лека усмивка. — Ама голямо удоволствие беше, а?
— Какво?
— Ами… цялото това напрежение! Отдавна не съм изпитвал такова удоволствие — удоволствието да рискуваш.
— Чакай, чакай, нищо не разбирам — рече Царя. — Да не искаш да кажеш, че ти е било забавно?
— Естествено! Защо, на тебе не ти ли беше приятно? Все едно, че пилотираш изтребител. Някак си хем е страшно, хем не е. И през цялото време чувствуваш една особена лекота…
— Според мен ти просто не си наред.
— Добре де, ако не ти доставяше удоволствие, тогава защо, по дяволите, се опита да ме замотаеш с тоя покер? Аз направо изстинах.
— Не съм се опитвал да те замотая. Защо, по дяволите, да те мотая?
— За да стане по-напрегнато и да ме изпиташ.
Царя мрачно избърса потта от лицето си.
— Значи реши, че го правя нарочно?
— Разбира се и аз направих същото, като ти прехвърлих топката.
— Чакай да се разберем сега! Направил си го само за да ме изпробваш, така ли? — зяпна от учудване Царя.
— Разбира се, братле — отговори Питър Марлоу. — Не разбирам какво те изненадва?
— Боже господи! — възкликна Царя и усети, че отново го избива студена пот. — Главата му почти в торбата, а той си играе игрички! — после си пое дъх и заключи: — Ти си откачен, ей богу, направо си откачен! А като взе да се помайваш, когато ти подметнах за сляпата карта, реших, че ни е спукана работата.
— И Грей така си мислеше, но аз просто го разигравах. Накрая претупах нещата само защото яйцата изстиваха. А на човек не му се случва да опита такива яйца всеки ден, бога ми.
— Нали каза, че нищо не стрували.
— Казах, че не са лоши. — За миг Питър Марлоу замълча, после добави: — Виж сега, като кажеш, че нещо „не е лошо“, значи смяташ, че е изключително. Така правиш комплимент на човека, без да го караш да се чувства неудобно.
— Ти поне капка акъл имаш ли? Първо рискуваш живота ми, а за по-интересно слагаш и собствената си глава в торбата, после вдигаш пара до небето, като ти предлагам малко пари, без да искам нищо в замяна, и като капак казваш, че яйцата „не са лоши“, когато смяташ, че са страхотни. Боже господи! — завърши изумен Царя. — Или аз съм идиот, или… или просто не знам!
Той погледна Питър Марлоу, видя озадаченото изражение на лицето му и се разсмя неудържимо. Питър Марлоу също се разсмя и скоро двамата се заливаха от смях.
Макс надникна в бараката, а останалите американци се скупчиха зад него.
— Какво го е прихванало, за бога? — не повярва на очите си Макс. — А аз си мислех, че вече му е сменил фасона от бой.
— Света Богородице! — учуди се Дайно. — За малко да го спипат Царя заради тоя тип, а той се хили, та ще се пукне.
— Нищо не разбирам. — Стомахът на Макс му играеше номера още, откакто бе чул предупредителното изсвирване, че идва Грей.
Царя вдигна глава и забеляза втренчените погледи на мъжете отвън. Той измъкна полупълния пакет цигари и каза:
— Ей, Макс, я ги раздай на момчетата! Ще празнуваме!