— Виж какво, Питър, ще ти направя едно делово предложение. Ти ми показваш как точно го приготвяш, а аз ти плащам… — той се поколеба — десет процента.
— Моля?
— Добре де — двадесет и пет.
— Двадесет и пет?
— Ясно. — Царя изгледа Питър Марлоу с нарастващо уважение. — Бива си те — добър търговец си. Аз поемам работата по доставката — ще купуваме на едро. Трябва да устроим нещо като фабрика. Ти надзираваш производството, аз следя пласмента. — Той протегна ръка. — Ставаме партньори и делим по равно — петдесет на петдесет. Така съгласен ли си?
Питър Марлоу изгледа подадената му ръка. После впери очи в лицето на Царя.
— Не, не става! — решително отсече той.
— По дяволите! — избухна Царя. — Това е възможно най-справедливото предложение. Какво искаш още? Аз давам мангизите, аз уреждам… — Внезапна мисъл го накара да млъкне. — Питър — рече той след малко, като се мъчеше да скрие обидата си, — никой няма да разбере, че сме партньори. Ти просто ми покажи как се прави, а аз ще имам грижата да получаваш своя дял. Можеш да ми имаш доверие.
— Знам — отвърна Питър Марлоу.
— Значи ще делим по равно — просия отново лицето на Царя.
— А, виж, това не.
— Боже господи! — ядоса се Царя, като видя, че губи играта.
Но сделката бе завладяла ума му и той се овладя. А колкото повече мислеше за нея… Накрая се озърна наоколо да види дали някой не ги подслушва, сниши глас и пресипнало рече:
— Шейсет на четирийсет. Не съм предлагал такива условия на никого през живота си. Шейсет на четирийсет, какво ще кажеш?
— Не.
— Как не? — избухна Царя слисан. — Нали и аз трябва да изкарам нещо. Какво, по дяволите, искаш за тая рецепта? Да не искаш пари на ръка?
— Нищо не искам — отвърна Питър Марлоу.
— Как така нищо? — отпусна се Царя изтощен на мястото си.
Питър Марлоу го изгледа озадачен. После рече колебливо:
— Да ти кажа право, просто не разбирам защо толкова се плашиш за такива работи. Тая обработка не съм я измислил аз, та да я продавам. Това е стара местна рецепта. Не мога да искам да ми плащаш за нея. Нямам право. И не би било редно. Пък и… — Той замълча за миг, после бързо предложи: — Да ти кажа ли как се прави? Още сега?
— Чакай малко! Значи не искаш нищо от мен, но ще ми покажеш как се прави? И то след като ти предложих да делим шейсет на четирийсет? След като ти казах, че от това мога да изкарам сума ти пари?
Питър Марлоу кимна.
— Ти си луд — безпомощно сви рамене Царя. — Нещо не е на ред тука. Нищичко не разбирам!
— Няма нищо за разбиране — усмихна се едва забележимо Питър Марлоу. — Приеми, че съм слънчасал.
Царя дълго го изучава с поглед. Сетне каза:
— Ще ми отговориш ли честно на един въпрос?
— Да, разбира се.
— Правиш го, защото знаеш кой съм, нали?
Думите сякаш увиснаха в горещия следобеден въздух.
— Не — наруши тишината Питър Марлоу.
И помежду им се възцари истината.
Час по-късно Питър Марлоу следеше как Текс приготвя втората порция тютюн. Този път Текс вършеше всичко сам, а Царя се въртеше наоколо като стара квачка.
— Сигурен ли си, че захарта е точно, колкото трябва? — загрижено попита той Питър Марлоу.
— Съвсем точно е!
— И колко време му трябва още?
— Според теб колко, а Текс?
Текс се усмихна на Питър Марлоу и се протегна в цялата си сто и деветдесет сантиметрова дължина:
— Пет-шест минути, там някъде.
Питър Марлоу се надигна.
— Къде е едното място? Клозетът де?
— Кенефът ли? Ей, там отзад — посочи Царя и добави: — Не може ли да почакаш, докато Текс свърши? Искам да съм сигурен, че е разбрал всичко.
— Той се справя чудесно — рече Питър Марлоу и излезе. Върна се, когато Текс вече сваляше тигана от огъня.
— Ето виж — каза той и напрегнато зачака Питър Марлоу да провери дали е преценил добре времето.
— Идеално — одобри Питър Марлоу, след като огледа обработения тютюн.
Царя развълнувано сви цигара в оризова хартийка. Текс и Питър Марлоу сториха същото. Запалиха ги с ронсъна и се засмяха доволно. После, докато всеки вдъхваше аромата на тютюна, настъпи тишина.
— Не е лош — каза Царя сдържано.