— Благодаря — каза Шон и се обърна към Питър Марлоу. — Да, наистина си струва да се живее заради тях. Карат ме да се чувствам щастлив. Обичам това, което правя. За такова нещо наистина си струва да се живее, нали, Питър?
— Да — глухо отвърна Питър Марлоу. — Радвам се, че отново си щастлив.
Шон се усмихна за последен път, после бързо се извърна и се отдалечи.
Царя се отпусна на пейката.
— Ще се побъркам, ей богу!
Питър Марлоу седна, извади табакерата си и сви цигара.
— Ако не го знае човек какъв е, направо ще се закълне, пред него стои жена — изумен каза Царя. — И то красавица.
Питър Марлоу мрачно кимна.
— И не е като другите сбъркани — продължи Царя, — няма нищо общо с тях, ама нищичко! В него има нещо, което… — Той спря, за да намери точната дума, после продължи безпомощно: — Не знам как да го нарека… Той е… той си е направо жена, по дяволите! Помниш ли го, като игра Дездемона. Божичко, как изглеждаше в оная нощница! Да пукна, ако на всички в Чанги не им щръкнаха. Нищо чудно някой да се съблазни. И аз се изкушавам, пък и всички. Ако кажеш, че на тебе не ти действа, няма да ти повярвам.
Той впери очи в Питър Марлоу изпитателно.
— Какво ме гледаш така? — избухна Питър. — Да не мислиш, че и аз съм като него?
— Не — спокойно отвърна Царя. — Пък и все ми е едно. Стига да ми кажеш.
— Е, сега ти казвам — не съм.
— Ама иначе точно така изглеждаше — ухили се Царя.
— Влюбените се скарали!
— Я върви по дяволите!
След малко Царя предпазливо запита:
— Отдавна ли познаваш Шон?
— Летяхме в една ескадрила — позабави се с отговора Питър Марлоу. — Беше най-младият и се случи така, че аз го наглеждах. Станахме добри приятели. — Той чукна огънчето от цигарата и прибра остатъка от тютюна в табакерата.
— Всъщност Шон ми беше най-добрият приятел. Отличен пилот е — свали три японски самолета над Ява.
Той погледна Царя и очите им се срещнаха.
— Бях много привързан към него.
— А навремето пак ли беше… пак ли беше такъв?
— Не.
— Е, то е ясно, че не се обличал като жена, но все трябва да си е личало, че е сбъркан.
— Шон не беше сбъркан. Беше просто едно много хубаво и приятно момче. Нищо женствено нямаше в него, само една такава особена жаловитост…
— Виждал ли си го някога без дрехи?
— Не.
— Това съвпада. Никой не го е виждал гол. Нито дори полугол. Какво се е случило между вас? — попита Царя.
— Веднъж едва не го убих.
Внезапно двамата млъкнаха и се ослушаха напрегнато. Във въздуха се носеше някаква лека въздишка, тиха като полъх. Царя огледа внимателно околността, но не забеляза нищо особено. Все пак той се надигна и влезе през прозореца в бараката. Питър Марлоу го последва. Вътре мъжете също се ослушваха.
Царя предпазливо надникна към ъгъла на затвора. Всичко изглеждаше напълно спокойно. Пленниците продължаваха да се мотаят нагоре-надолу.
— Как ти се струва? — полугласно запита Царя.
— Не знам — съсредоточено отвърна Питър Марлоу.
Около затвора все така сновяха мъже, но сега в походката им като че ли се долавяше почти незабележимо забързване.
— Охо, я вижте там! — прошепна Текс.
Иззад ъгъла на затвора се появи капитан Бръф и се запъти нагоре по склона към тях. След него изскочиха и други офицери и се запътиха към близките войнишки бараки.
— Лошо ни се пише — кисело отбеляза Текс.
— Сигурно пак ще тършуват — предположи Макс. Само след миг Царя бе клекнал до черния сандък и го отключваше.
— Ще ти се обадя по-късно — сбогува се набързо Питър Марлоу.
— Дръж това! — хвърли му пакет цигари Царя — намини довечера, ако искаш.
Питър Марлоу изскочи от бараката и хукна надолу по склона. Царя изрови трите часовника, които бе скрил в кафето на зърна, и се изправи. Колебанието му трая само миг. После стъпи на стола и ги напъха в сламения покрив. Всички видяха новото му скривалище, но сега това нямаше значение. Когато капитан Бръф се появи на прага, Царя вече бе успял да заключи сандъка.
— Хайде, приятелчета, всички вън!
Четвърта глава
Докато си пробиваше път през потния рояк хора, скупчени на асфалтовата пътека, Питър Марлоу мислеше единствено за манерката и отчаяно се опитваше да си спомни дали сутринта я беше напълнил, но паметта му изневеряваше.