Задъхан от борбата, Макс не откъсваше очи от него.
— Бога ми, не понасям плъхове — изплю се той. — Не мога да ги гледам. Хайде да го убием. Пригответе се!
— Чакай малко, Макс — намеси се Царя. — Няма защо да бързаме. Вече не може да се измъкне. Искам да го видя какво ще прави.
— Какво ще прави! Ще хукне пак да бяга, какво — отвърна Макс.
— А ние пак ще го спрем. Защо да бързаме? — Царя погледна плъха и се ухили. — Загубен си, момчето ми. Свърши се твоята.
Сякаш разбрал думите му, плъхът се втурна към Царя, оголил зъби. Само бясната лавина от удари и крясъци го накара да се върне в ъгъла.
— Тоя мръсник, ако те докопа, като нищо те разкъсва — каза Царя. — Не знаех, че са толкова бързи.
— Хрумна ми нещо — обади се Текс. — Хайде да го хванем.
— И за какво ни е?
— Ами може да си го гледаме за талисман. Пък, ако няма какво да правим, може да го пускаме и да го гоним.
— Ей, Текс, страхотна идея! — въодушеви се Дайно. — Нали едно време са правили така, само че с лисици.
— Глупости! — прекъсна го Царя. — По-добре да го убием. Защо ще го мъчим животното? Какво като е плъх — нищо лошо не ви е направил.
— Да, ама плъховете са гад. Няма място за тях на земята.
— Защо да няма място? — отвърна Царя. — Ако не бяха те… ами че те чистят от боклуци, също като микробите. Без тях целият свят да се е превърнал досега в бунище.
— Дрън-дрън! — обади се Текс. — Плъховете съсипват реколтата. Като го гледам какъв е охранен, нищо чудно точно тоя да е прегризал чувала с ориз. Я му виж търбуха.
— Ами да! — злобно потвърди Макс. — Една нощ отмъкнаха петнайсет килограма.
Плъхът отново се втурна напред, разкъса кръга от хора и хукна из бараката. Само по чудо успяха пак да го притиснат в ъгъла и да го обкръжат.
— Я най-добре да го очистим. Следващия път ще вземе да ни се изплъзне — каза Царя и всички се приготвиха за нападение. После изведнъж го осени страхотна мисъл и той извика: — Чакайте, чакайте малко!
— Сега пък какво има?
— Хрумна ми нещо — рече Царя и добави: — Текс, я донеси едно одеяло. И по-бързичко!
Текс се втурна към леглото си и грабна одеялото.
— Хайде сега дай другия край на Макс и хванете плъха.
— Какво?
— Искам го жив. Хайде, стига си се мотал! — изкомандва Царя.
— С единственото ми одеяло! Да не си полудял?
— Ще ти дам друго. Ти само го хвани.
Всички бяха вперили пълни с недоумение погледи в Царя. После Текс сви рамене. Двамата с Макс разпънаха одеялото и дебнешком запристъпваха към ъгъла. Останалите се приготвиха да пресекат с метлите пътя на плъха, ако понечи да се измъкне отстрани. Внезапно Макс и Текс скочиха върху животното. То се заплете в гънките на плата и започна яростно да го къса със зъби и нокти, но въпреки суматохата Макс бързо се окопити и сви одеялото на гърчеща се топка. Мъжете крещяха възбудено.
— Тихо — нареди Царя. — Макс, ти го дръж. И гледай да не избяга. Текс, включи котлона. Ще пием кафе.
— Какво си намислил пак? — попита Питър Марлоу.
— Прекалено е готино, че да ви го кажа току-тъй. Първо ще пием кафе.
Когато кафето бе готово, Царя се изправи на крака.
— Слушайте сега, момчета! Плъх си имаме, нали?
— Е, и? — изрази Милър всеобщото недоумение.
— А храна нямаме, нали?
— Да, но…
— Боже мой — изуми се Питър Марлоу, — да не ни предлагаш да го изядем?
— Как можа да си го помислиш? — възмути се Царя. После по лицето му се разля ангелска усмивка. — Ние че няма да го ядем, няма. Но има много други, които с радост биха купили някоя мръвка.
— От плъх? — Единственото око на Байрън Джоунс изхвръкна от орбитата си.
— Ти май не си с всичкия! Кой ще ти купи месо от плъх, а? Да не са луди! — не се сдържа Милър.
— Естествено, никой няма да купи, ако знае, че е от плъх. Но ако не знае? Царя изчака думите му да направят необходимото впечатление, после благо продължи: — Ако си държим езика зад зъбите? Месо като месо. Ще кажем, че е заешко…
— В Малайзия зайци няма, приятелю — обади се Питър Марлоу.
— Измисли тогава някое друго животно, но да е горе-долу толкова голямо.
— Ами може да кажем, че е от катерица — предложи Питър Марлоу след известен размисъл. — Или не, сетих се! — рече той със светнало лице. — Точно така, ще кажем, че е от сърна.