Като начало военен съд. После в карцера, в моята килийка. Без допълнително и без говежда яхния. Без трошица в повече. Там в клетката, като плъхове. Сетне ще ги пусна — озлобени, ожесточени. А озлобените хора правят грешки. И следващия път, следващия път ще ги спипа направо Йошима. Тая работа най-добре да си я вършат японците — ние няма какво да им помагаме. Но в случая може би е редно. Не, не, само някой лек намек. Нищо повече. Ще ти го върна аз на тебе, Марлоу, тъпкано ще ти го върна! Дори може би по-скоро, отколкото се надявах. И това, което ще ви се случи — на теб и на оня мошеник, — ще бъде повече от удоволствие за мене.“ Царя погледна часовника си. Девет и четири. Значи вече всеки момент ще е тук. На японците поне това им е хубавото — винаги знаеш до секундата кога какво става, защото определят ли веднъж час за нещо, мърдане няма.
В този миг се чуха тихи стъпки. Торусуми се подаде иззад ъгъла на бараката и бързо се шмугна под брезентовия навес. Царя стана на крака и го поздрави. До него Питър Марлоу се надигна с нежелание, отвратен от себе си.
Торусуми бе доста известна личност в Чанги. Славеше се като човек опасен и своенравен. В чертите му имаше нещо запомнящо се, за разлика от пълното безличие на останалите корейци. Беше дошъл в лагера преди малко повече от година. Обичаше да измъчва пленниците — държеше ги на слънце, крещеше им, риташе ги, когато му скимне.
— Заповядай. Искаш цигара? — рече Царя с усмивка и му предложи необработен тютюн.
Торусуми гордо демонстрира златната си усмивка, подаде на Питър Марлоу пушката си и седна. Извади пакет „Куа“ и почерпи Царя. После погледна въпросително към Питър Марлоу.
— Ichi bon приятел — каза Царя.
Торусуми изсумтя, извади отново на показ златната усмивка, всмукна въздух през зъби и му предложи цигара. Питър Марлоу се поколеба дали да приеме.
— Вземи я, Питър — настоя Царя.
Питър Марлоу го послуша. Кореецът седна до малката масичка.
— Кажи му, че е добре дошъл — поръча Царя на Питър Марлоу.
— Моят приятел казва, че си добре дошъл и за него е удоволствие да те види тук.
— О, благодаря. Има ли благородният ми приятел нещо за мен?
— Пита имаш ли нещо за него.
— Предавай му думите ми точно, Питър. Не променяй нищо.
— Местното наречие не позволява да се превежда абсолютно точно.
— Добре, но гледай да е колкото може по-близо. И карай спокойно.
Царя подаде часовника. Питър Марлоу с изненада забеляза, че той е като нов — току-що полиран, с ново стъкло и в малко велурено калъфче.
— Кажи му, че един мой познат иска да продаде часовника. Но е скъп и може би не е точно това, което му трябва.
Дори Питър Марлоу съзря алчното пламъче, което блесна в очите на корееца, когато извади часовника от калъфа. Той внимателно го поднесе до ухото си, изсумтя небрежно и го постави обратно на масата.
— Имаш ли нещо друго? — преведе отговора му Питър Марлоу. — Съжалявам, но в момента омегите не се търсят много в Сингапур.
— Говориш малайски изключително добре — учтиво добави Торусуми, като засмукваше въздух през зъби.
— Благодаря — отвърна с неудоволствие Питър Марлоу.
— Какво каза той, Питър?
— Просто, че говоря добре малайски, нищо друго.
— Е, тогава кажи му, че съжалявам, но това е всичко, което мога да му предложа.
Царя изчака, докато преведат думите му, после се усмихна и сви рамене. Взе часовника, прибра го обратно в калъфа, пъхна го в джоба си и се надигна.
— Salamat! — рече той.
Торусуми отново оголи зъби и направи знак Царя да седне.
— Часовникът не ме интересува — започна той, — но тъй като си ми приятел и си си направил труда, бих попитал колко иска за него човекът, който притежава тази незначителна вещ?