Торусуми остави отворения пакет цигари и още един неначенат като компенсация за лошата сделка. „Така или иначе — мислеше си той, — още доста ще воюваме, а търговийката носи добри пари. Ако пък войната свърши скоро, все едно, Царя е полезен съюзник.“
— Добре се справи, Питър.
— По едно време мислех, че оня ще ни избие всичките.
— И аз. Разполагай се, ей сега ще се върна.
Царя намери Праути в сянката на бараката. Даде му деветстотин долара — сумата, на която отчаяният майор с нежелание се бе съгласил, и си взе комисионната — деветдесет долара.
— Закучват се нещата напоследък — каза Царя.
„Да, така е, копеле мръсно — мислеше си Праути. — Все пак осемстотин и десет не е чак толкова лоша цена за една фалшива омега.“ Засмя се наум — беше измамил Царя.
— Страшно съм разочарован, ефрейтор. Този часовник ми беше последната надежда.
„Чакай да видим — доволен пресмяташе той, — ще ни трябват още две-три седмици, докато приготвим друг. Следващия път ще го пласираме чрез Тимсън, австралиеца.“ Внезапно Праути забеляза, че към тях се приближава Грей, и потъна бързо в лабиринта от бараки, затулен в сенките, спасен. Царя скочи през един прозорец в американската барака, седна при играещите на покер мъже и изсъска на Питър Марлоу: „Вземи карти, за бога!“ Двамата души, чиито места заеха, останаха спокойно да зяпат. Царя разпредели купчината банкноти, пред всекиго по малко. После на прага застана Грей. Никой не му обърна внимание. След малко Царя вдигна уж случайно поглед и любезно поздрави:
— Добър вечер, сър.
— Добър вечер! — По лицето на Грей се стичаше пот. — Много пари имате. — „Боже мили, в живота си не съм виждал толкова много пари накуп. Защо поне част от тях не са мои?“
— Ами обичаме да залагаме, сър.
Грей потъна обратно в нощта. „Дяволите да го вземат тоя Самсън!“ Играта продължи, докато прозвуча уреченият сигнал, че наоколо е чисто. Тогава Царя събра парите и даде всекиму по десетачка. Мъжете му благодариха в хор. После връчи на Дайно по десетачка за външните постове, кимна на Питър и двамата се оттеглиха в неговия ъгъл.
— Заслужихме по чашка кафе.
Царя се чувствуваше леко уморен. Напрежението да се държиш на върха изтощава, той се изтегна на леглото, а Питър Марлоу направи кафе.
— Май не ти донесох късмет — тихо рече той.
— Защо?
— Ами тая сделка. Не беше много успешна, нали?
Царя искрено се разсмя.
— Всичко мина според плана. Ето, вземи — каза той и отброи сто и десет долара. — Дължиш ми два.
— Какво два? — Питър погледна парите. — Защо ми ги даваш?
— Това ти е комисионната.
— За какво?
— Господи, да не мислиш, че ще те карам да работиш даром. За какъв ме вземаш?
— Казах ти, че с удоволствие ще дойда. Не смятах, че трябва да получа нещо само защото превеждах.
— Ти не си наред. Сто и осем долара — това са твоите десет процента. Не го приемай като подаяние. Изкара си ги.
— Ти не си наред, не аз. Как, по дяволите, съм изкарал сто и осем долара от сделка за две хиляди и двеста, когато едва покрихме цената и печалба нямаше? Да не искаш да взема парите, които Торусуми ти даде на теб?
— Няма ли да ти влязат в работа? На теб или на групата?
— Естествено, че ще ми влязат в работа. Но не е справедливо. А и не разбирам защо точно сто и осем?
— Питър, направо не ми го побира умът как си оцелял досега? Виж, да ти обясня простичко. От сделката изкарах чиста печалба хиляда и осемдесет долара. Десет процента от тях правят сто и осем. Дадох ти сто и десет. Дължиш ми два.
— Нищо не разбирам, по дяволите! Как изкара толкова пари, като…
— Ще ти обясня. Правило номер едно в търговията: купуваш евтино и продаваш скъпо. Ако можеш! Както стана тая вечер например.
Царя със задоволство обясни как бе надхитрил Праути. Като свърши, Питър Марлоу дълго мълча. После каза:
— Но това ми се струва… струва ми се доста нечестно.
— Няма нищо нечестно, Питър. Всяка сделка се основава на правилото, че продаваш по-скъпо, отколкото купуваш. Или отколкото ти струва стоката.