— Разбирам. Благодаря ви, сър.
— Закълни се в твоя бог — лека усмивка пробягна по лицето на стареца, — закълни се в бога, че си съгласен и ще спазваш тези условия.
— Кълна се в бога, че съм съгласен и ще ги спазвам. И докато съм тук, няма да направя нищо, което да ви навреди.
— Ти ни вредиш със самото си присъствие, синко. Дадоха му да яде и пие, а после Старейшината каза:
— Отсега нататък, от тая минута, английски няма да говориш. Само на малайски. Това е единственият начин да го научиш бързо.
— Добре. Но може ли първо да попитам нещо?
— Да.
— Защо стои тук тая тоалетна чиния? Не виждам да е свързана към някакви тръби.
— Защото ми е приятно да гледам лицата на гостите си и да долавям как си мислят: „Ама че глупава украса имат в тая къща!“ И старецът се заля от смях. И се смя, докато по бузите му потекоха сълзи. Всички в къщата избухнаха в смях, а жените му взеха да го успокояват и да го тупат по гърба, но скоро те също се заразиха от смеха му, а след тях и Питър Марлоу.
Питър Марлоу се усмихна при спомена за тази случка. „Невероятен човек беше туан Абу! Но днес няма да мисля повече за моето село, нито за приятелите си от селото, нито за Няй, дъщерята на селото, която ми позволиха да направя своя жена. Ще мисля за радиото и как да намеря кондензатора, ще се съсредоточа за онова, което ми предстои довечера.“ Отпусна сплетените си крака и търпеливо изчака кръвта отново да тръгне по жилите му. Лекият бриз все още бе напоен със сладък бензинов дъх. Понесени от същия бриз, до слуха му долитаха гласове, извисени в химн. Идваха откъм открития театър, който сега бе превърнат в англиканска църква. Миналата седмица бе католическа, по-предишната — адвентистка, а още по-предишната — някаква друга. В Чанги имаше голяма верска търпимост.
Грубите пейки сигурно бяха претъпкани с мъже. Едни отиваха там, защото вярваха, други — защото нямаха вяра. Някои отиваха просто за да правят нещо, други — защото нямаха какво да правят. Днес литургията отслужваше отец Дринкуотър. Гласът му бе мелодичен и дълбок, преливащ от искреност. В неговите уста словото на Библията сякаш оживяваше и носеше надежда, караше те да забравяш, че Чанги те обгръща отвсякъде, че стомахът ти е празен.
„Долен лицемер!“ — с презрение си помисли Питър Марлоу, припомнил си отново деня, в който Дейв Дейвън бе прошепнал:
— Хей, Питър, я погледни там!
И той бе видял Дринкуотър да разговаря с един съсухрен сержант от английската авиация на има Блоджър. Леглото на отеца се намираше на едно от най-хубавите места в шестнадесета барака — близо до вратата.
— Сигурно това е новият му ординарец — предположи Дейвън, защото старата традиция се спазваше дори в лагера.
— Какво стана с предишния?
— С Лайълс ли? Казаха ми, че е в лечебницата. Шесто отделение.
Питър Марлоу се надигна.
— С ония от пехотата Дринкуотър може да прави, каквото си ще, но с моите — не.
Той прекоси бараката и извика:
— Блоджър!
— Какво искаш, Марлоу? — попита Дринкуотър. Питър Марлоу не му обърна внимание.
— Какво правиш тук, Блоджър?
— Ами говоря си с отеца, сър. Извинявайте, сър — каза той и се приближи, — не ви виждам добре.
— Лейтенант Марлоу.
— О, добър ден, сър. Аз съм новият ординарец на отеца, сър.
— Махай се оттук, и преди да ставаш нечий ординарец, първо ще ме питаш мен!
— Но аз, сър…
— Марлоу, ти за какъв се мислиш? — избухна Дринкуотър. — Не можеш да му заповядваш!
— Той на теб ординарец няма да ти бъде!
— Защо?
— Защото аз казвам! Свободен си, Блоджър.
— Но, сър, аз ще се грижа добре за отеца, наистина, сър! Всичко ще правя…
— Откъде я имаш тая цигара?
— Виж какво, Марлоу… — започна Дринкуотър.
— Затваряй си устата! — сряза го Питър Марлоу. Всички мъже в бараката оставиха заниманията си и започнаха да ги наобикалят.
— Откъде взе цигарата, Блоджър?
— Отецът ми я даде, сър — измънка Блоджър и се дръпна назад, стреснат от гневния тон на Питър Марлоу. — Срещу едно яйце. Разбрахме се да ми дава тютюн за яйцето, дето ми се полага. Аз искам тютюн, а той нека взема яйцата.
— В това няма нищо нередно — изпъчи се Дринкуотър. — Какво лошо има, че му давам тютюн на момчето. То ме помоли. Срещу едно яйце.
— Да си минавал скоро през шесто отделение? — попита Марлоу. — Ти, ли помогна да вкарат там Лайълс, бившия ти ординарец? Вече е напълно сляп.