Питър Марлоу се прокрадна край разсеяните часови и се присъедини към мъжете, които сновяха насам-натам по огромната бетонна площадка. Промъкна се в една от сградите на затвора, пое нагоре по железните стъпала и се запровира между леглата и постелките. Навред гъмжеше от хора — на стълбите, по коридорите в отворените килии, където четири, дори пет души живееха на пространство, предвидено за един. Усети как го обзема ужас, ужасът, че е заклещен — отгоре, отдолу, отвсякъде. Смрадта бе непоносима. Смрад на разлагащи се тела. Смрад на немити човешки тела. Смрад на отдавна затворени на едно място човешки тела. Смрад на стени — стени на затвор.
Намери петдесет и четвърта килия. Вратата бе затворена. Той я отвори и влезе. Мак и Ларкин бяха вече там.
— Ей, богу, ще пукна от тая воня.
— И аз, друже — обади се Ларкин.
И той, и Мак се обливаха в пот. Въздухът бе спарен, а бетонните стени бяха влажни от своята собствена стенна пот и покрити с плесен. Килията бе широка малко повече от два метра, дълга два метра и половина и три метра висока. В средата, зациментирано по стената, имаше легло — плътен бетонен блок с височина един метър, широк метър и метър осемдесет дълъг. На бетонното легло се издигаше бетонна възглавница. В ъгъла бе тоалетната — най-обикновена дупка на пода, съединена с канализацията. Канализацията отдавна бе задръстена. Малко под тавана имаше мъничък прозорец с решетка, но небето не се виждаше — стената беше шестдесет сантиметра дебела.
— Мак, даваме им още няколко минути и после изчезваме от тази дупка — рече Ларкин.
— Дадено, момчето ми.
— Нека поне да отворим вратата — обади се Питър Марлоу, целият плувнал в пот.
— По-добре да стои затворено, Питър. По-сигурно е — каза Ларкин неспокойно.
— Ако трябваше да живея тук, по-скоро бих умрял.
— Прав си. Слава богу, че сме отвън.
— Едно не разбирам само — посочи одеялата на бетонното легло Мак, — къде са тия, дето живеят в килията. Не може всичките да са на работа.
— И аз това се чудя. — Ларкин ставаше все по-неспокоен. — Я да се махаме оттука…
Вратата се отвори и в очертанията й се появи Царя. На лицето му грееше щастлива усмивка.
— Здравейте, момчета!
Носеше някакви пакети в ръце. Влезе и веднага се дръпна настрана. След него, също толкова натоварен, се вмъкна Текс.
— Сложи ги на леглото.
Текс остави котлона и голямата тенджера и затвори вратата с крак. Тримата мъже ги гледаха в недоумение.
— Иди донеси вода — поръча Царя на Текс.
— Ей сега!
— Какво става? Защо си искал да ни видиш? — попита Ларкин.
Царя се засмя.
— Мисля да си уредим банкет.
— Да не искаш да кажеш, че ни извика тук само за това? Не можеше ли да свършиш тая работа при нас? — разбесня се Ларкин.
Царя само го изгледа и се ухили, после му обърна гръб и разопакова един пакет. Текс се върна и сложи тенджерата с вода на котлона.
— Слушай, Раджа, какво… — Питър Марлоу не довърши изречението си.
Царя изсипа почти килограм качанг иджу във водата, сетне добави сол и две препълнени лъжички захар. После се обърна, разгъна още нещо, увито в бананови листа, и го сложи пред тях.
— Мили боже!
Всички в килията замълчаха изумени.
Царя остана много доволен от предизвикания ефект.
— Казах ли ти, Текс — захили се той. — Дължиш ми един долар.
Мак се протегна и докосна месото.
— Mahlu. Истинско е. Ларкин също го пипна с ръка.
— Вече съм забравил как изглежда месото — промълви той, задавен от вълнение. — Ей богу, ти си гений, истински гений.
— Днес имам рожден ден, така че реших да го отпразнуваме. Взех и още нещо. — Царя вдигна една бутилка.
— Какво е това?
— Саке!
— Не мога да повярвам — рече Мак. — Та това е почти половин прасе. — Наведе се и помириса месото. — Боже мили, истинско е, истинско и свежо като майско утро!
Всички се засмяха.
— По-добре заключи вратата, Текс. — Царя се обърна към Питър Марлоу. — Съгласен ли си, съдружник?
Питър Марлоу все още не откъсваше поглед от месото.
— Откъде го докопа, по дяволите?
— Много е дълго за разправяне!
Царя извади нож и наряза месото, после сръчно разчупи двата малки задни бута през ставите и ги пусна в тенджерата. Всички го гледаха като омагьосани как сложи сол и нагласи тенджерата точно в средата на котлона, после седна на бетонното легло и кръстоса крака.