Палачът, мъж с усмихнато лице, все още без ужасната си маска на куче, ги последва, като разпитваше дали всичко е наред. Клавдия отговори утвърдително. Сега тя и Муран стояха на горното стъпало на това мрачно стълбище и гледаха как тласкат двете жени към смъртта. Едва ги позна. Сега те се притискаха една към друга, хълцаха тихичко, с издрани лица, без нищо върху себе си, освен покритите с мръсотия парцали. На върха на стълбището свалиха веригите, прерязаха въжетата и блъснаха двете престъпнички в тъмнината. Никоя от тях не погледна към Клавдия, която ги беше довела до това място, за да получат правосъдие. Тя затвори очи, когато чу писък, после палачът затръшва вратата и постави веригата, като прикова с гвоздеи към нея обявлението за смъртната присъда.
Клавдия отвори очи и се загледа в лобното място. Наблизо се извисяваха пет кръста, на които бяха окачени труповете на египтяните, убити от Муран. Тя отклони очи; телата бяха покрити с кръв, обсипани с тор и мръсотия, след като ги бяха влачили през града. Ненавиждаше това страховито, голо поле, сивите каменни килии, едва подаващи се над земята, и дървените позорни стълбове, щръкнали срещу небето. Ощипа Муран по китката.
— Ела с мен.
Те оставиха лобното място и тръгнаха през пустошта натам, където бяха седяли някога. Клавдия се протегна, седна на земята в сянката на един дъб и отправи поглед към стражите. Повечето от тях бяха освободени, с изключение на четиримата, които трябваше да останат на пост през първата четвърт на деня. Клавдия откъсна една тревичка, помириса свежестта й и я размачка между пръстите си.
— Богове! — прошепна тя. — Елена получи отмъщението си.
— Справедливост! — отвърна седналият край нея Муран. — Справедливост, Клавдия, помисли за мъртвите!
— Мисля! — заяви тя, вторачена в стълбовете на позора, стърчащи срещу небето. — Но аз имам един въпрос към теб, Муране! — Тя се обърна, за да го погледне право в лицето. — Защо беше толкова сигурен, че ще победиш?
— Защото съм най-добрият!
— Какво нахалство! — остро изрече тя и размаха пръст пред лицето му. — Кажи ми истината!
— Те бяха виновни! — потвърди отново Муран. — И ти го знаеш. Къщата, която египтяните притежаваха, даде доказателствата; още други пък бяха открити в катакомбите.
— Кажи ми! — извика Клавдия. — Кажи ми или ще стана и ще си тръгна. Наблюдавах те на арената, Муране, плаках за теб. Заслужавам да знам истината!
Муран сви устни.
— Елена! — тихо заговори той. — Тя ми каза да им отправя предизвикателството, а сетне направихме заговора.
— Какво?
— Тя окуражи Сезотен и хората му да приемат предизвикателството ми, като им каза, че съм ранен, че ударът в главата е бил много сериозен. Направи го чрез други хора, те им повтаряха непрекъснато едно и също, колко съм слаб, как не мога да се съсредоточавам. Аз се присъединих към играта и преднамерено се държах така в гладиаторската школа. Тя довърши нещата, като тайно заложи определена сума в сребро, че египтяните ще победят.
— Хитра е като лисица!
— Дори направи още нещо. Изпрати свои шпиони на тренировките им. Аз знаех за всички приготовления на Сезотен и хората му. Кой е най-опасен, кой е муден, какви тактики използват. Елена дори предложи да ги упоят, но това щеше да бъде твърде очевидно. — Той се засмя на Клавдия, която яростно го изгаряше с очи. — В края на краищата бяха убити. Те не бяха гладиатори.
— Не! — тихо заяви тя. — Определено не бяха, но и ти вече не си, Муране! — Обгърна лицето му с длани: — Това беше последното ти сражение!
Бележка на автора
Много от сюжетните линии в този исторически роман се основават върху факти. Историкът Евсевий Кесарийски дава ярко описание на приемането на християнството от Константин преди битката на Милвийския мост. Същия историк подробно разказва и за влиянието на Елена върху Константин, който я удостоява с титлата „най-благородна господарка“. Това, че императрицата търси останали от Спасителя реликви из цялата империя, също е добре документирано, особено желанието й да открие Честния кръст.
Гоненията срещу християните по времето на Диоклециан и Максенций са жестоко чистилище за християнската религия. По време на тези гонения е било обичайна практика обвинените като привърженици на християнската вяра жени, да бъдат отвеждани, заплашвани, насилвани и екзекутирани. Един от най-добрите примери за това е Екатерина от Александрия, загинала мъченически в Рим малко преди времето, в което се развива действието в този роман.