Елена потупа Клавдия по рамото и двете се отправиха към вратата.
— Хленчи за корема си като малко дете — присмя се императрицата. — О, между другото, Клавдия! — Тя се спря и я погледна отстрани. — Какво е това, което чувам, за някакво чудо в „Магариците“?
Клавдия и Муран с Теодор помежду им излязоха от Палатинския дворец и тръгнаха по оживените улици.
Клавдия беше объркана; бяха се случили толкова много неща, че имаше нужда да размисли. Теодор търкаше корема си и си мърмореше.
— Какво има? — запита Клавдия, като се обърна към него.
Теодор обърна взор към небето:
— Уплаших се — призна той. — Искам да възнеса благодарностите си към боговете.
— Няма време за това сега! — рязко заяви Клавдия. — Трябва да дойдеш с нас в кръчмата „Магариците“. — Тя стисна младия мъж за рамото и изпитателно се взря в красивото му лице: — Теодоре, ти наистина ли видя нападателя миналата нощ?
— О, да!
Клавдия отстъпи крачка назад.
— Тогава за какво са тези въздаяния на благодарност?
— Аз бях спасен миналата нощ! — Актьорът влезе в същинската си кожа и толкова драматично вдигна ръце към небето, че дори случайно минаващите край тях хора се спряха да го гледат. — Бях спасен, бях избавен!
— Да, да! — прекъсна го Клавдия. — Обаче какво общо има всичко това с въздаянието на благодарности?
— Как какво! — Теодор пак потърка корема си и посочи към небето: — Голяма опасност бе надвиснала над мен! Аз бях там, Клавдия! Знам какво видях! Бях спасен заради намесата на богинята, затова трябва да й благодаря.
— О, богове! — прошепна Муран.
Теодор остро го изгледа.
— При теб е различно, гладиаторе, ти се уповаваш на въоръжената си с меч ръка, но аз съм друг! — Той умолително погледна към Клавдия, която му се усмихна в отговор. Теодор толкова й напомняше на актьорите, с които бе живяла, беше напълно погълнат от себе си, изпитваше такова непреодолимо желание да привлича тълпата, че беше в състояние да стане в два часа призори, за да изнесе представление.
— Какво желаеш в действителност? — попита тя. — Искам да ти напомня, че до известна степен си наш пленник. Нали чу императрицата — трябва да дойдеш в „Магариците“, но ако има някой, когото желаеш да видиш…
— Няма такъв! — тържествено обяви Теодор. — Обаче бих искал да благодаря на моята богиня.
Клавдия вторачено погледна Муран, който сви рамене.
— Коя е твоята богиня? — попита тя.
— Хатор57, Господарката на Белите стени! — отвърна Теодор. — Само да можех да ида в храма й, той е в Целийския квартал.
Клавдия затвори очи и простена. Целийският хълм беше още по-лошо място от бордеите край Флавиевата порта, но поне беше още светло.
— Бих искал да ида там! — повтори Теодор. — Обещавам ви, че няма да се бавя: ще прекадя с благовония, ще принеса жертва.
Клавдия неохотно се съгласи. Напуснаха главната улица и поеха по страничните улички към Целийския хълм. Муран извади меча си. Мястото беше свърталище на мошеници, фокусници, магьосници, вещери и убийци. Всеки разбойник в Рим се чувстваше на място тук. Клавдия вървеше след Теодор, който я поведе по една странична уличка, докато стигнаха някакъв площад. В другия му край се виждаше западнал храм, колоните му се ронеха, стъпалата бяха нащърбени, а гипсовият тимпан58 над главния вход бе изтъркан от времето и запуснат. Въпреки това потокът от поклонници, които влизаха и излизаха, показваше колко популярен беше този култ. Клавдия си спомни, че презвитер Силвестър смяташе „източните религии“, както ги наричаше той, за най-големия съперник на собствената му вяра.
Теодор ги поведе напред, като отблъскваше амбулантните търговци, продавачи и медникари, които се опитваха да им пробутат най-различни предмети, свързани с култа към Хатор, Господарката на веселието. Клавдия си спомни, че Хатор е египетска богиня; в театралната й трупа Хатор и господарката Изида бяха извънредно популярни и в тяхна чест се устройваха пиянски сборища и веселби. Стигнаха до подножието на стълбището. Теодор искаше да влезе сам в храма, но Клавдия настоя тя и Муран да отидат с него. Един просяк клечеше край главната порта, подрънкваше с метална купа и просеше милостиня. Двама мускулести жреци охраняваха вратата; Теодор им пошушна нещо и те отстъпиха встрани.
Вътре беше прохладно и миришеше на мухъл заради годините и упадъка. Въпреки това храмът притежаваше известно величие. В другия му край, на върха на едно стълбище имаше олтар, табернакул59 и наос60 с отворени врати, за да може да се вижда статуята на господарката Хатор, заобиколена от кандила с масло. Пред олтара имаше подредени кошници с цветя и жарници за изгаряне на благоуханни смоли. Един жрец пристъпи напред. Беше висок, облечен в египетски дрехи, с бяла ленена поличка около кръста, голите му гръд и рамене бяха покрити с тънък воал. Ръцете му бяха обсипани с пръстени и гривни, а лицето му имаше остри черти — с изразен нос, издадени напред тънки устни и пронизващи черни очи. Косата му не бе обръсната по египетския обичай, а намазана с благовонни масла и сресана назад в кок, пристегнат от игла на тила. Теодор отиде при него и се поклони.
57
Хатор (от — „Хатхор“ — „дом на Хор“, т.е. Небето; богиня на Небето в египетската митология. В най-древния период била почитана като небесната крава, родила Слънцето. По-късно била рисувана като жена с рога и понякога с уши на крава, но на някои места продължили да я изобразяват като крава. Култът и бил разпространен в целия Египет в Нубия, Бабил в днешен Ирак, Синай и други територии. На места е основен персонаж в мита за довеждащото пролетта слънчево Око (Тефнут-Хатор), покровителка на плодородието и фараоните. Била почитана и като богиня на любовта, веселието, музиката и танца. Древните гърци я отъждествявали с Афродита. Освен това, имало вярване, че посреща мъртвите на прага на подземното царство. — Бел.прев.
58
Тимпан — вътрешното поле на фронтона, украсено с живопис или скулптурни изображения. — Бел.прев.
59
Табернакул (лат.) — дарохранителница, която в случая съдържа някаква светиня, частица от мощи на светец, или ниша, в която се съхранява статуя на божество. — Бел.прев.
60
Наос (гр.) — в архитектурата т.нар. цела (светилището на храма) или светилище на антично божество в храма. — Бел.прев.