— О, да, много. — Каска замълча за момент, подбирайки внимателно думите си. — Не съм виждал мъж, който да не е бил привлечен от нея. Тя и Леарт? О, те са по-скоро един човек, отколкото двама. Леарт е извънредно вежлив, истински извор на познания, когато иде реч за медицина, благовония и всякакви билки. Но, Клавдия, ако искаш да научиш повече за военачалника Аврелиан, иди в библиотеката, спомените му са там. Помоли библиотекаря, той ще ти помогне.
— Каска?
Лекарят спря на стълбите.
— Ти ли облече труповете на онези ветерани за погребението?
— Да, да, аз ги облякох! — изкриви лице Каска.
Клавдия стана и тръгна надолу по стълбите:
— Като лекар ми кажи, кой и защо според теб, би могъл да извърши тези поругавания?
Каска леко се тупна по челото:
— Клавдия, вече ти казах, че случилото се тук е истинска загадка за мен — той се приближи към нея: — Но ти повтарям, че онзи, който е убил ветераните, трябва много, ама наистина много да ги е ненавиждал!
Клавдия изпитателно го погледна, после тръгна към вилата. Старият библиотекар имаше най-голямо желание да й помогне. Той я настани на една маса до прозореца в другия на помещението и я попита дали там й е достатъчно светло. Клавдия му се усмихна:
— Достатъчно, за да мога да чета! — отвърна му тя. — Възможно ли е да видя спомените на военачалника?
Библиотекарят й ги донесе, сякаш носеше свещени предмети от храм. Той остави на масата свитъците, всеки от които беше грижливо номериран.
— Военачалникът ги изписа четливо със собствената си ръка — обясни той. — По-късно аз трябваше да ги препиша.
Без да го поканят, той седна на един стол от другата страна на масата и започна любопитно да наблюдава, докато Клавдия разгъваше свитъците. И преди беше виждала такива. Военачалникът не се различаваше особено от който и да е друг ветеран, който описва походите си в Британия и други места по света: той изразяваше мнението си за укрепленията, за придвижването на войските, за защитата на империята. Клавдия се прехвърли на последния свитък, разгъна го и бързо, но внимателно прехвърли написаното. Военачалникът имаше четлив почерк и точна мисъл; той отбелязваше всеки развой на събитията и отбелязваше в полето за какво се разказва в новия пасаж. Тук отново се говореше за всички злочестини на империята: породената от гражданската война слабост, необходимостта да се подсили войската, военната флотилия отново да се изгради, да се защитават зърнените полета на Египет — все въпроси, които всекидневно са били обсъждани на форума и другаде. Имаше пасажи за семейството му и особено за Александър, и други, посветени на християнството, което той възприемаше с добродушна ирония. Клавдия не можа да открие нищо любопитно или многозначително. Тя нави свитъка и го върна на библиотекаря.
— Какво търсеше? — попита я мъжът.
— Нищо! — разсеяно отговори Клавдия. — Всъщност нищо.
Библиотекарят я остави. Клавдия продължи да седи на мястото си с подпрени на масата лакти, загледана в помещението на библиотеката. Питаше се кога ще се върне Бур. Вече се канеше да тръгне, когато вратата в другия край на залата се отвори и някой влезе. Тя присви очи и разпозна предпазливата походка на презвитер Силвестър.
— А, Клавдия! — обади се той. — Търсех те. Ела, искам да ти покажа нещо.
Той я изведе от библиотеката и двамата тръгнаха надолу по галерията към една малка градина със заобиколена от цветя беседка. Покани я да седне и се настани удобно до нея.
— Добре ли си, Клавдия?
— Знаеш какво става — отговори тя. — Императрицата е разгневена. А аз изобщо не напредвам.
— Затова пък аз напредвам. — Силвестър взе кожената торбичка, която винаги носеше, отвори я и извади оттам един разръфан, пожълтял ръкопис, който остави в скута й. — Можеш да го задържиш. — Засмя се: — Това е доста опърпан препис на „За медицината“ от Целз87 — кръстоса ръце Силвестър и продължи словоохотливо, — Целз е бил не лекар, а наблюдател на човешките същества. Бил е съвременник на Плутарх88, живял е преди около двеста години. В труда му има едно чудесно приложение, в което описва смъртта на Александър Велики във Вавилон. Цитира различни източници като Диодор Сицилийски, Юстин, Арий89 и другите…
— Презвитер Силвестър, какво общо има всичко това с…
— Слушай! — продължи той. — Александър умира в разгара на лятото във Вавилон. Между първите му военачалници веднага избухват борби кой да го наследи. Започва истинска криза. Трупът на Александър е оставен, без да му обръщат никакво внимание, поне седмица. Когато вавилонски и египетски балсаматори накрая успяват да стигнат до него, намират го чудотворно запазен.
87
Аулус Корнелий Целз, римски учен-енциклопедист, лекар и писател. В медицинските си текстове събрал най-достоверните за времето си знания за хигиената, диетологията, терапията, хирургията и патологията; въвел лигатурата за превързване на кръвоносни съдове; създател на термина „делириум“ в психиатрията; наричан „Цицерон в медицината“. — Бел.ред.
88
Плутарх от Херонея (ок. 46 — 127) — старогръцки писател, добре приет е двора на император Адриан. Най-известното му произведение е „Успоредни животописи“, всички други негови творби са обединени под общото заглавие „Нравствени съчинения“. — Бел.прев.
89
Диодор Сицилийски — Древногръцки историк, посветил се на създаването на исторически сборници, наричан „александрийски граматик“ заради работата си в Александрийската библиотека. Юстин — вероятно става дума за римския историк Марк Юниан Юстин, живял и работил през III в. Арий — древноримски християнски теолог, основоположник на арианството, според което Синът е по-низше същество, създадено от Отеца. — Бел.ред.