Клавдия почувства, че замръзва. Не заради ужасните престъпления, извършени в тази вила, а заради „Голямото чудо“ на чичо си Полибий.
— Същите тези източници — продължи презвитер Силвестър, — подчертават божествеността на Александър, като сочат факта, че въпреки силната горещина трупът не бил започнал да се разлага. Същите автори дават и обобщени сведения за смъртта на Александър по време на едно пиршество девет или десет дни по-рано. Те изброяват симптомите: гадене, силни болки, стомашни спазми и треска. Целз мисли, че Александър е бил отровен. Великият военачалник току-що се бил завърнал от сражения по границите с Индия, където има една отрова, наричана арсен. В малки дози тя може да се използва за стомашен лек и дори да служи като афродизиак. Това ме интересува, затова внимателно прочетох Целз, Плутарх и други коментатори. Арсенът също така е и могъща отрова, която съществува в много форми и има различен мирис. Нейното въздействие е смъртоносно, но тя забавя и дори спира процеса на разложение и разпадане90. Някои симптоми са очевидни. Ако трупът не е бил погребан или изгорен на клада, кожата пожълтява и изглежда слабо златиста; трупът също изпуска прах, който наподобява леко златисто покритие. Затова, Клавдия… — той замълча за миг, — мисля, че блажената Фулгенция има много общо с Александър Велики. Императрицата и нейният син най-щедро дариха някои постройки да ни служат за църкви в Рим. Аз приготвих — Силвестър се засмя, — или по-скоро приготвям саркофаг за блажената Фулгенция. Елена я смята за свята девица мъченица.
— Обаче тя не е! — прекъсна го Клавдия. — Тя не е светица, нали така?
— Да, страхувам се, че е така. Съблякох и измих тялото. Отстраних тънкото, наподобяващо восък, покритие от кожата и…
— Апулей… — прошепна Клавдия.
— И… — продължи Силвестър, — веднага след това започнах да изследвам червения прах между пръстите на ръцете и краката и онова малко количество, което се виждаше по врата. Според мен, Клавдия, блажената Фулгенция в действителност е жертва на убийство, отровена с арсен и погребана в градината на чичо ти.
— Това не означава, че Полибий е виновен.
— Императрицата не я е грижа — прошепна Силвестър, — и, колкото и да е странно, и мен не ме е грижа.
— Какво искаш да кажеш?
Силвестър се изправи:
— Всъщност това няма значение, Клавдия. Най-добре е да оставим на Всевечния Бог въпроса за светостта. Мен наистина не ме е грижа, но не искам да мислиш, че те заплашвам. Не те заплашвам. Не се тревожи, никой няма да закача чичо ти. Аз лично ще се погрижа за погребението на блажената Фулгенция. — Той се наведе и приближи лицето си до нейното: — Уверих Августата, че всичко е наред. А онзи Офелион, който души наоколо? Сложиха му юзди и му поставиха нова задача. — Силвестър се изправи: — Онова, което искам, Клавдия, е всичко да приключи колкото е възможно най-бързо. Императрицата те нарича свое мишле. Едно зорко и хитроумно мишле! — печално добави той. — Затова продължавай да припкаш наоколо, Клавдия! Елена иска да знае кой е виновен за похищенията и публично да го накаже, да си спечели доверието на сенаторите и търговците, на могъщите в Рим. Освен това иска да открие и убиеца на ветераните. Когато всичко свърши, ще се върне към други, по-неотложни въпроси. — Той посочи ръкописа: — Прочети го!
Глава девета
Целомъдрието е единственото и истинско благородство.
Известно време Клавдия наблюдаваше как Силвестър се отдалечава през тревата, после се върна към ръкописа. Вярваше на презвитера. Единственото, което този човек желаеше, бе вниманието на императрицата. Ако тя успееше да приключи с този кървав скандал, ако откриеше похитителите и убийците, и ги предадеше на императорското правосъдие, Елена щеше да бъде по-податлива на дипломацията на Силвестър. Тя прехапа устни. Когато се върнеше в „Магариците“, чичо й Полибий трябваше да обясни много неща. Клавдия се облегна назад в цветната беседка и проследи с пръст редовете на ръкописа. Отначало се опита да го прегледа набързо, като обърне повече внимание на приложението, но Целз я очарова със своите умни, оригинални предположения за медицината и отровите, за различните въздействия на някои прахове. Тя се върна към началото, прочете пролога и внимателно проучи всичко написано. Колкото повече четеше, толкова повече се убеждаваше, че Силвестър е прав. Блажената Фулгенция е била убита със силната отрова, наречена арсен, но как, защо и до каква степен чичо й и Апулей са замесени бяха въпроси, на които й предстоеше да намери отговори. Силвестър щеше да я покровителства. Сети се също и за Теодор. Нещо я накара да се сепне.
90
В наши дни характерният „балсамиращ“ ефект на арсеновата интоксикация, при който трупът на починалия се запазва в идеално състояние в продължение на години, е добре известен. — Бел.ред.