Когато привърши с четенето, Клавдия излезе от беседката, върна се във вилата и пак се отправи към библиотеката. Библиотекарят вече се канеше да заключва и заяви, че възнамерява да обядва с хляб с гъби, леща и ечемичена супа. Въпреки това той търпеливо я изслуша, после поклати глава.
— В библиотеката нямаме нищо за медицина, отрови или растения, уверявам те, господарке! — заяви той.
Клавдия се опита да възрази.
— Можеш да потърсиш, ако желаеш! — съгласи се накрая библиотекарят и й подаде ключа. — Оставям ти го.
— Клавдия! Клавдия!
Бур и четирима от хората му бързо прекосяваха моравата към нея. Лицата им бяха мръсни и потни, косите и брадите — по-чорлави от всякога. Бур разкопча тежкия си плащ, остави го да падне на земята и се наведе с вперени в нея очи.
— Имам новини! — задъхано обяви той. Библиотекарят се измъкна. Германците се бяха сдобили мях с вино си го подаваха един на друг. Бур отпи, премляска с език, после се изплю.
— Имам две съобщения за теб, Клавдия! — Сините му очи изпитателно я гледаха, без да се усмихват. — Ходихме в горичката. Не открихме нито яма, нито дупка, нищо засипано, но открихме следи от талига. Ето как са дошли нападателите и вероятно с нея са отнесли и мъртвите си.
Клавдия затвори очи и се удари с юмрук по хълбока. Разбира се, нападателите са използвали покрита талига, като са се правели на селяни или търговци, свърнали са от пътя и под покрова на клоните са се въоръжили и приготвили. Същото е станало и после: убитите са били натоварени на талигата, после са стоварили вътре маските, броните и мечовете; след малко колата се е превърнала в една от многото покрити талиги, които се друсат по оживения път, за да влязат в Рим.
— А второто съобщение?
— Императрицата не е доволна.
— Знам! — рязко му отвърна Клавдия.
— Заповяда незабавно да се върнеш в Рим и да продължиш разследването си. Трябва да тръгнеш до час. Можеш да се сбогуваш с Муран, който ще остане тук. Императрицата не желае нищо в Рим да отвлича вниманието ти. — Бур предаде съобщението с кратки, отсечени изречения, после й се усмихна. — Аз ще те придружавам. Императрицата иска аз да те защитавам.
Клавдия отиде при огромния варварин и го тупна по рамото:
— Мисля, че си пратен да ме шпионираш, Бур! Да направиш всичко възможно, та императрицата да бъде сигурна, че върша онова, което тя иска.
— Ако императрицата го иска, така трябва да стане, малката! — прошепна Бур.
— Кога?
— Трябва да потеглим до един час.
По-късно същия ден Клавдия седеше в овощната градина на Полибий и гледаше как чичо й, Нарцис, Апулей и Океан привършват най-великолепното ястие, което според уверенията им, някога е било поднасяно от новия главен готвач Целад. Полибий с известни колебания бе взел пикта на работа, само за да открие, че е намерил истинско съкровище, изкусен майстор на кулинарното изкуство. Клавдия се върна, за да види, че кръчмата е пълна догоре и в нея се предлагат най-различни блюда, приготвяни от Целад и гръмко хвалени от Полибий. Местните зидари, дърводелци, медникари и търговци се тълпяха вътре като ято птици. Вече се здрачаваше.
Клавдия настоя Целад да приготви разточителна вечеря, за да може тя да разкаже някои новини на чичо си и приятелите му. Целад надмина себе си и поднесе горещ и щедро подправен заек в сос от канела, кафяв джинджифил, дафинови листа и зехтин, последван от шунка, задушена в червено вино и сос от копър. Попея запали лампите. Клавдия гледаше как чичо й довършва последните капки от виното, което нарече „специална реколта“. Той се наведе с лакти на масата и й се ухили.
— Е, Клавдия, какви новини имаш за нас?
Клавдия погледна през рамо. Попея, Януария и останалите бяха в задната част на кръчмата и забавляваха Бур, който пък им разказваше страховити истории за чудовищата, великаните и троловете, от които бъкаха северните гори. Тя се обърна. Сега беше моментът.
— Младата жена, чието тяло откриха тук, със сигурност не е светица. Каза ми го презвитер Силвестър.
При всякакви други обстоятелства Клавдия щеше да избухне в смях пред въздействието от думите си. Полибий остана със зяпнала уста. Апулей скри лице в ръцете си. Океан нервно започна да дърпа провесената от врата му връв с окаченото на нея изсушено ухо. Нарцис протегна ръка към чашата с вино.
— Не искам да слушам повече лъжи! — заяви Клавдия. — Ще ви предам точно какво ми каза презвитер Силвестър и какво открих самата аз. Тази сутрин той ми даде препис от „За медицината“. — Тя сякаш не чу силната въздишка на Апулей. — И така, Целз говори за много отрови и в действителност ме подтикна да размисля за много неща, но едно от нещата, за които споменава, е арсенът. Той много подробно описва смъртта и балсамирането на тялото на Александър Велики във Вавилон от преди шестстотин години. Тялото на Александър е било съхранено по някакъв чуден начин, вероятно благодарение на арсена, използван от някого да го убие. Сигурна съм, че същото се е случило и с Фулгенция, или каквото и да е името й. Така че искам истината и я искам веднага!