Той изтри потта от лицето си и погледна нагоре към тясната ивица небе между високите постройки. Прииска му се пак да е на Стената, далеч от Стражите, неговите другари, далеч от вонята и спомените. Обърна очи надолу към светлото петно пред „Домът на златните купидони“. Дали да не си вземе преградено място в общата спалня долу, където щеше да слуша охканията на другите момичета, обслужващи клиентите си? Или да избере самостоятелна стая горе?
— Господарю?
Той рязко се извърна. Неясната женска фигура с було на главата и подрънкващи по китките гривни приближи с още една крачка.
— Мога ли да ти предложа обичайното?
Луций поклати отрицателно глава, опитвайки се да прогони винените пари. Парфюмът на жената беше наситено сладък. Тя бе облечена в ленена роба с позлатени краища. Погледна искрящите й очи, очертани с въглен, полуотворените в сладка усмивка устни. Една мека длан погали страната му. Той я сграбчи и тя сякаш се разтопи между пръстите му. Ръцете му се отпуснаха от двете страни на тялото. Пронизан от болка, Луций потресен се взря в жената, а тя отстъпи назад и остави камата дълбоко забита в корема му. Той залитна напред, падна на колене и се опита да хване оръжието, но главата му се отметна назад и наточеното острие преряза гърлото му.
— Някога са ги наричали Нечистите полета.
Седнала на върха на една тревиста могилка, Клавдия се премести по-навътре в сянката на сикоморовите дървета23. Тя сдъвка парче хляб, замесен с гъби, отпи от разреденото с вода вино и попи устни с кърпа. Загледа се в самотната пустош от двете страни на Виа Номентана24, който водеше към Колинската порта25. Жарката омара, спуснала се над Рим в късния летен следобед, почти скриваше гледката. Сега по пътя нямаше каруци, пътници, странници и търговци. Дори кохортата26 пехотинци, след като бе влязла през портата, бе решила да потърси убежище под липите.
— И продължават да ми изглеждат осквернени.
Клавдия се обърна и щипна рамото на Муран, Victor Ludorum, Победителят на Игрите, носителят на победния лавров венец.
— Дори не поглеждаш! — укори го тя.
Гладко избръснатото лице на гладиатора разцъфна в усмивка, която още повече го накара да прилича на пакостливо момче.
„О, Муране!“, помисли си Клавдия. Изглеждаше толкова красив в тъмносинята туника, с протегнати крака, облегнал гръб на един стар дъб. Той я погледна. Зелените му очи дяволито припламнаха, когато почеса късо подстриганата си червеникава коса и прокара мускулеста ръка по лицето си, за да отръска капките пот, стичащи се по високите му скули. Решителната му уста и волевата брадичка се бяха отпуснали под успокоителното въздействие на слабото вино и силното слънце.
— Днес лицето ти е квадратно! — подразни го тя и използва пръстите си, за да очертае формата. — Очите ти не са толкова големи, устата ти не е яростна, а устните…
— На теб ти бе приятно да ги целуваш! — той се приближи към нея.
— Винаги, винаги! А, не!
Клавдия шеговито отблъсна Муран към дървото. Той й се изплези и тя почувства как гърлото й се свива, а сълзите потичат. За миг, за един съвсем кратичък миг палавият жест й напомни за брат й Феликс, но всичко това беше вече в миналото. Феликс бе мъртъв, а животът й толкова неочаквано се беше променил. Мъжът, който го уби, а нея изнасили, онзи вампир, преследващ я в сънищата с грубия си глас, с татуирания на китката си червен бокал, бе заплатил за престъпленията си. Муран се беше погрижил за това, бе отнел живота на злодея с меча си, на арената пред неистово ревящата тълпа. Възмездието бе въздадено, отмъщението настъпи. В драпираната с пурпурни тъкани императорска ложа над арената Константин, Елена и целият двор бяха наблюдавали, докато тълпата виеше като глутница подивели кучета над този мъж, врагът, който умираше долу върху пясъка.
24
Виа Номентана — древен път, водещ от Рим до античния град Номентум. Не е част от големите римски пътища, но по него са разположени много архитектурни и исторически паметници. — Бел.ред.
25
Порта Колина — един от входовете на Рим през Сервиевата стена. Вярва се, че Сервиевата стена е построена от легендарния Сервий Тулий, многообичаният предпоследен, шести цар на Древен Рим. — Бел.ред.
26
Кохорта — в античния Рим войсково поделение, равно на една десета част от легион. — Бел.прев.