На другата сутрин в кръчмата „Магариците“ пристигна императорски пратеник, който викаше Клавдия да отиде заедно с него в Палатина. Елена се бе настанила с двора си в „Пауновата зала“, величествена и разкошна, в самото сърце на двореца. Константин седеше на трона с майка си от дясната му страна и презвитер Силвестър от лявата, публичен знак за все по-засилващата се мощ на християнската църква в Рим. Клавдия и Муран бяха настанени на столове в ляво от трона. Срещу тях, върху покрития с плочки под бяха поставени още пет стола за Сезотен и сподвижниците му. Петимата жреци бяха арестувани, но не им бяха сторили нищо лошо. Те изглеждаха самодоволни, арогантни, готови да се защитават и да настояват за правата си. Докараха ги пред августейшите особи в бели надиплени роби, бръснатите им глави и лицата блестяха от благовонно масло, скъпоценни гривни и пръстени проблясваха по китките и пръстите им. Всички се поклониха, коленичиха и заеха местата си. Сезотен яростно изгледа Клавдия, устните му помръднаха в някакво неизречено проклятие.
— Тук сме — гръмогласно обяви Константин, — в императорската консистория91, където аз съм Pontifex Maximums et Judex, Върховен Понтифекс и Съдия. — Той посочи Сезотен и придружаващите го жреци. — Срещу вас са повдигнати сериозни обвинения, приписват ви се най-тежки деяния: отвличане, изнудване, убийство и предателство. Какво ще кажете вие?
— Невинни сме, твое величество! — Гласът на Сезотен бе силен и самоуверен. — Ние сме жреци, граждани на Рим, бивши войници на империята. Според закона, трябва да знаем кой ни обвинява.
Константин погледна към Клавдия.
— Аз ви обвинявам! — рязко заяви Клавдия.
— Така си и мислех.
— Защо? — присмя му се Клавдия.
Сезотен насмешливо отвърна очи. Клавдия се опита да запази спокойствие. Единственото реално доказателство, с което разполагаше, беше кожената кесия, поставена на пода между тях; просякът изчакваше под стража в преддверието. Тя не поиска да го доведат вътре; самото му присъствие беше достатъчна заплаха. Не му вярваше; той можеше да каже всичко, да промени думите си и дори да оттегли свидетелството си. Тя огледа залата, Сезотен говореше нещо с един от жреците от лявата му страна. Императорът и императрицата оставаха неподвижни. Странно, обаче Муран й се струваше отдалечен от нея, потънал в собствените си мисли. Той седеше доста далеч от нея с ръце върху коленете и крадешком я поглеждаше с крайчеца на окото си. Лицето му бе върнало цвета си, а раната на слепоочието му зарастваше много добре.
Клавдия се питаше какво ли има да става. Тя размърда крака, за да прикрие безпокойството си; имаше нещо нередно, въпреки че Елена явно изпитваше задоволство от арестуването на Сезотен и другите жреци. Новината вече бе обиколила Рим и този консисториален съд беше част от намерението й да възвести това на всички, въпреки че в действителност не беше необходимо. Един имперски съдия можеше да разгледа случая в съдебната зала. Като сам се бе заел с това дело, Константин беше породил още по-противоречиви чувства, а присъствието на Силвестър бе сигурен знак, че могъщата християнска общност е замесена в случващото се. Но защо презвитерът седеше до императора? Какво замисляше Елена? Защо Августата бе толкова спокойна и уверена? Тя не беше благоволила да приеме Клавдия, за да обсъдят проблема, нито дори бе разрешила на Муран да поговори с нея.
— Какви доказателства имаш?
Въпросът на Сезотен прозвуча като удар с камшик във въздуха.
— Виж там! — Клавдия посочи кожената торбичка на пода. — Върху нея са инициалите на сенатора Карин и хората ни му я показаха. В нея той разпозна една от кесиите, използвани за част от откупа, платен за освобождаването на дъщеря му.
— Е, и?
— Беше намерена в подземието на твоя храм.
— Какво доказателство е това? — обърна се Сезотен към императора и майка му. — Ваши величества, всеки би могъл да я остави в храма. Нашето светилище е отворено; много поклонници идват с пожертвования, за които са дали обети. Някой преднамерено би могъл да я подхвърли там.
Константин кимна леко в знак, че е съгласен.
— Ваши величества, всички ние научихме за тези похищения. Беше платено много злато и сребро, такива торбички може да се намерят във всяко кътче на Рим!
Клавдия се опита да прикрие разочарованието в гласа си:
— Преди четири дни Муран беше нападнат в засада на самотен селски път край вилата на военачалника Аврелиан — всички знаете какво стана. Отвън имам свидетел, един просяк, който събира милостиня на стъпалата пред твоя храм. Той твърди, че в онази нощ преди нападението ти и приятелите ти сте натоварили талига, теглена от два коня, и сте напуснали храма.
91
Консистория — тук събрание на високопоставени сановници под председателството на император за разследване на най-важните държавни дела — Бел.прев.