Останала без дъх, накрая тя затвори очи и си пое дълбоко въздух. Елена беше хитра! Бе постигнала резултата, който искаше. Имената на заподозрените, виновни или невинни, бяха оповестени в цял Рим. Елена бе удържала обещанието си, което даде пред всички: правосъдието сякаш бе въздадено, а тя превърна своята защита на императорската власт в публична изява на правдата на Господа Христа, който въздава справедливостта си срещу египетските богове. Клавдия отвори очи. Не смееше и да мисли за най-лошото. Тя гневно се взираше в сплетения гъсталак и съзря отблясъци светлина откъм „Магариците“. Единственото, което Муран й обеща, беше, че ще стои мирен поне тази вечер, и ще обяви решението си пред обществото едва на другата сутрин. Клавдия знаеше, че когато това стане, „Магариците“ ще започнат да се пълнят с посетители, които Полибий ще посреща с отворени обятия.
Клавдия се опита да се срещне с императрицата, но самият Бур й отказа и я съпроводи извън пределите на двореца. Опита се да се върне обратно и да посети Муран, но отново не я допуснаха в двореца. Изпълнена с ярост, тя се върна у дома, заключи се в стаичката си и излезе от там едва когато Муран се върна за вечеря. Полибий и останалите подозираха нещо, но трябваше да изчакат. Клавдия скръцна със зъби. Ако размислеше, съвсем не беше толкова чудно, че държаха Муран далеч от нея или че Елена й отказа среща. Трябва да бяха окуражавали Муран да се обърне към древното правосъдие на меча! Клавдия направи гримаса. А и не е било нужно да го увещават дълго! Муран беше дълбоко опечален, че младият Александър бе убит, когато той лично беше поел грижата за неговата безопасност; беше и победен, и унижен. Хитроумно замислен капан, размишляваше Клавдия, за Сезотен и неговото сборище от вещери! Тя не се съмняваше, че те бяха виновни, онази кесия беше ужасна грешка. Ако императорските обвинители бяха претърсили основно храма, ако бяха направили списък с датите и точното време, срещу жреците щяха да се натрупат достатъчно доказателства. Но имаше и още нещо, Клавдия бе сигурна в това. Тя все още се чувстваше оплетена в мрежа от лъжи и коварства. Елена можеше да се преструва и да превърне правораздаването в публично зрелище, но истината…
— Клавдия! Клавдия! — отекна гласът на Муран в тъмнината. — Клавдия, знам, че си там, излез, моля те!
Тя въздъхна, стана и тръгна към моравата. Загънат в плащ, за да се предпази от нощния вятър, Муран стоеше пред кръчмата с фенер в ръката. Той се опита да я прегърне през рамо, но тя го отблъсна.
— Как можа да го направиш, Муране? — прошепна тя.
— Ами ей така! — Муран беше много пиян и се олюляваше. — Августата ми се довери, както и презвитер Силвестър, останалото беше лесно. Тези хора са виновни, Клавдия!
— Не са единствените виновни!
— Какво иска да кажеш?
— Муране, около тези похищения все още остават много въпроси, да не говорим за убийствата на ветераните, но да не сменяме темата.
— Не я сменям!
— Защо се съгласи?
— Трябваше. Доказателствата срещу Сезотен бяха неубедителни — Муран с пъшкане клекна на тревата и остави фенера до себе си. — Клавдия, аз се досетих за клопката на Елена, но съм боец. Един млад човек бе поверен на грижите ми. Той беше убит заедно с още четирима добри мъже, които не са по-различни от чичо ти Полибий, Океан и другите. Техните сенки зоват за отмъщение. — Той се наведе напред. — Мълвата вече плъзна. Залаганията започнаха. Императрицата ми даде кесия със злато, както и Урбана, сега тя е много богата жена.
— Нямаме нужда от техните пари!
— Не, Клавдия, имаме!
— Муране! — Клавдия коленичи пред него и обхвана лицето му с двете си ръце. — Ти си войник и още веднъж трябва да излезеш на арената. Ще се изправиш срещу петима мъже, бивши войници, безжалостни убийци, обучени да си служат с оръжия. Елена не помисли ли, Силвестър не се ли сети, Урбана не предположи ли, че може да загубиш?
Муран нежно отстрани ръцете й.
— Клавдия! — Гласът му бе пълен със страст. — Може и да не победя — никой не знае как ще се завърти зарът, но кълна ти се, Сезотен и сподвижниците му със сигурност ще изгубят.
Клавдия отправи поглед някъде над главата на Муран. Елена бе убедила Муран да се сражава, но Сезотен? Какво беше сторила, за да убеди коварния жрец да приеме предизвикателството? Клавдия знаеше, че императрицата обича залаганията, а и не беше особено почтена в играта. Как ли беше хвърлила зара?
На другата сутрин вестта за предстоящото сражение вече се носеше из цял Рим, а вестителят Меркурий го разпространяваше с най-големи подробности из квартала с копторите край Флавиевата порта. На разгневената Клавдия тепърва й предстоеше да се сблъсква с лукавството на Елена. Хората вече бяха забравили похищенията, както и убийството на Александър. Заподозрените бяха заловени; императорското правосъдие бе въздадено. Какво я интересуваше тълпата, че Сезотен и другите жреци може и да са невинни? Или че можеше да са виновни и да избегнат присъдата? Тълпата искаше да се забавлява и при това да се забавлява безплатно. Целият процес бе получил още по-изгарящ любопитството привкус, тъй като Муран бе възложил тържеството на справедливостта на Господа Христа. Гладиаторът бе известен със симпатиите си към новата религия, но малцина виждаха в думите му пръста на Елена. Според вестителя Меркурий хората по пазарите, училищата и кръчмите правеха най-различни предположения защо християните, които открито проповядваха ненасилието, бяха позволили да бъдат въвлечени в кървава битка до смърт на арената. Дали това не беше знак за други промени, за приспособяването на християнството към държавата? Меркурий разказа на Клавдия как в града се бяха появили надписи, които защитаваха едната или другата страна, как комарджиите се обзалагаха, а общественото мнение бе настройвано срещу Муран. В края на краищата, не остаряваше ли той? Не беше ли жестоко ранен при последното нападение? А и петимата му противници, не бяха ли те бивши войници, чиято подготовка бе също толкова строга и сурова, както и обучението в гладиаторските школи?