„Когато се замислим за това, що е величие, винаги си представяме Зиновия, която върви под колонадите на Палмира. Нейната красота е равна само на тази на каменния град, в който пустинята и вековете са оставили толкова прах от мечти, че самият живот вече не е по-реален от някой отдавна забравен сън.“
Ангъс Фарел, „Алманах на опиянението“
А. Б. Даниел е литературен псевдоним на писателите Антоан Одуар и Жан-Даниел Балтасе, познати на българските читатели, посрещнали с интерес приключенската им трилогия ИНКА: Принцеса на слънцето, Златото на Куско и Светлината на Мачу Пикчу.
Новият им роман в два тома – Танцът на боговете и Златните вериги, пресъздава легендарната история за царицата на Палмира Зиновия – жената, покорила Рим.
Зиновия* от Палмира** е сама от деня, в който се е родила. И утре никой няма да знае дали е съществувала наистина…
Многобройни са легендите, разказвани през столетията, за царицата на Палмира. В момента на раждането на Зиновия (Дар от Бога) от небето пада огнена топка и образува езеро насред пустинята. Така владетелката е белязана завинаги.
Палмира е изключително богато царство, запазило независимостта си от Рим. „Градът на палмите” е в центъра на сирийските керванни пътища и е буфер между империята и отколешния й враг Персия. Царицата воин се възползва от имперската слабост и завладява обширни територии, включително житницата Египет. Могъщият Рим е унизен и то от жена! Римската пропаганда я сравнява с Клеопатра. Зиновия е на върха на славата си.
В „Танцът на боговете“ авторите успяват да поднесат по различен начин познати истории за битките на римляните, за техните забавления и за тайнствения живот из арабските хареми.
[* Зиновия е царица на Палмира, съпруга на Септимий Оденат, управлява царството след смъртта на мъжа си от 267 до 270 г. Тя успява да завладее голяма част от Сирия и Мала Азия, като се надява да задържи тези територии, лавирайки между Римската империя и Сасанидското царство. През 269 г. тя отстранява от власт и префекта на Египет и се обявява за царица на Египет. – Б.р.]
[** Палмира (или Тадмор) е град в Централна Сирия, разположен в оазис на 215 км североизточно от Дамаск и на 120 км юго-западно от река Ерфат. Гръцкото му име Палмира е превод от арамейското Тадмор, което означава „палма”. Палмира е наричан „невестата на пустинята”. – Б.р.]
ЧАСТ ПЪРВА
СЪДБАТА
240–256 г. сл. Хр
≈ 1 ≈
ПУСТИНЯТА ТУРУК АЛ-ЛААБ
В дъното на палатката дузина жени не откъсваха очи от родилката. Те несъзнателно стягаха коремите си и се напрягаха като младата съпруга.
Тя беше едва на петнайсет години, с тяло, толкова детско все още, че изглеждаше почти невъзможно бедрата й да се отворят така, че да пропуснат новият живот да мине.
Отново пое въздух. Кожата на корема й се набръчка от поредната контракция.
Стенаиието й проряза тишината в стаята. Жените прехапаха устни, за да не изкрещят с нея. Старицата изръмжа:
— Ама спри да охкаш! Безполезно е, това няма да го накара да излезе!
Младото момиче като че ли не чу нищо. Лепкава пот покриваше бузите и слепоочията й. Една по-силна контракция я събори назад. Стенанието се превърна във вопъл. Толкова силен, че кедровите стълбове, които подпираха тежките рогозки на палатката, се разтресоха. Ашему се притисна към нея, за да й помогне.
В сянката жените повтаряха монотонно името на Ваалшамин* и го молеха за помощ и милост.
[* Ваалшамин е бог на небето, почитан от голяма част от семитските народи, както и в Египет и Рим. Той става Бог на всички богове, след като завладява царството на бога на морето Ям. – Б.р.]
Настъпи миг покой. Момичето вдишваше неистово въздух с широко отворена уста и хлътнали бузи.
Неусетно се беше стъмнило. Една жена стана и удължи фитилите на маслените лампи, окачени на подпорите. Друга добави малко изсъхнали камилски изпражнения в мангала и го разпали с помощта на ветрило от палмови листа. Трета разбърка с дървена лъжица с дълга дръжка парчетата плат във врящата вода. Това бяха все полезни действия, но в този момент служеха по-скоро за намаляване на напрежението. И за да не се настани страхът в палатката, подобно на стипчивия дим от глинената печка. Всяка от присъстващите жени знаеше колко е опасно да раждаш толкова млада.
Ашему погали челото на невръстната съпруга. Опипа врата и устните й и прошепна: