— Легионери, те са хиляда, а вие сте само една шепа. Те само това желаят: кръвта ви да потече по техните мечове. Те вонят на омраза и хитрост. Родени са, за да режат гърла и гърди. Нямат нито правила, нито милост и горещо желаят вие да страдате.
Той млъкна, пусна животното да продължи непринудения си ход, докато навлизаше сред редиците. Очите му, покрай които се спускаха подбрадниците от злато и сребро, на които блестяха орел и слънце, преминаваха от лице на лице. Най-младите легионери сведоха поглед.
— Те са хиляда, а вие сте само една шепа. Обаче аз, Аврелиан, вашият трибун, ви го обещавам: преди да падне нощта, сарматите ще бъдат победени. Те са хитри, но ще загинат от хитрост. Те са свирепи, но нашата ярост ще ги унищожи!
Конят му се препъна и размърда уши – като че господарят му се заканваше на него, а не на войската си. С едно притискане с коляно Аврелиан подкара животното отново. Устните му се разтегнаха в усмивка, напомняща на разрез от острие на сабя по гола кожа.
— Синове на Рим, аз ви го казвам: ларите* на нашите бащи са с нас и боговете ни поднасят най-хубавия ден в живота ни. Юпитер ще изпълни нашето желание. След малко Непобедимото Слънце ще разкъса гъстата мъгла и ще стане част от вас. Аз ви го казвам: тази вечер гарваните на Митра** ще се наядат с варвари. А ние ще пием сирмиумско вино, за да отпразнуваме победата.
[* Боговете на домашното огнище в древен Рим. – Б.пр.]
[** Нисшо (персийско) божество, което съответства на демона от древногръцкия пантеон. Култът към него е разпространен на територията на Римската империя, в провинциите на Балканския полуостров, с изключение на континентална Гърция, на Апенинския полуостров, в Галия, Британия, Мала Азия и в Близкия изток. – Б.р.]
* * *
Мъглата сякаш изобщо нямаше намерение да се вдигне.
От чакането мускулите изтръпват, кръстът се схваща. Дунав поглъщаше всички шумове, с изключение на тези от ударите с брадва, които не спираха. Тази свръхестествена тишина вледеняваше мъжете повече от студа.
Аврелиан беше застанал на открито, на склона между гората и реката, заобиколен само от една манипула леко въоръжени войници – млади и боравещи много сръчно с тежките копия. Ямите с катапултите бяха прикрити със защитни дъски. По заповед на Максим и другите двама центуриони останалата част от кохортата беше изтеглена в края на гората и още не се виждаше.
Белият слънчев кръг не можеше да пробие плътната мъгла. Щеше ли да се покаже днес? Дали Аврелиан беше излъгал войниците? Можеше ли това да се окаже един гибелен ден, в който римските богове щяха да оставят хората, които ги почитат, да умрат?
Аврелиан дълго се взира на изток. Той разтвори съзнанието си за всемогъществото на Митра, за сиянието на Непобедимото Слънце – боговете, които бяха определили съдбата на неговия баща и днес щяха да изберат за него победата или смъртта.
И боговете отговориха. Изведнъж се появи бяла вълна. Силна светлина проби мъглата, провирайки се на тънки ленти. Ослепителна светлина, която дълбаеше сенки в краката на хората.
Конят на Аврелиан потръпна и тропна по мократа трева с предните си крака. Рязък полъх на вятъра раздвижи позлатените ресни на покривалото на седлото. Легионерите се изправиха с болка в очите.
Тогава се чу шум, който всички разпознаха.
Потрепване на въздуха от лявата им страна. Неспокойно и смъртоносно шумолене, невидимо и без образ, без ясен източник.
Залп от стрели.
Без да чакат заповед, войниците се прикриха с щитовете си, създавайки стена от кожа и дърво над главите си. Стотици стрели раздраха въздуха. Смъртоносен полет, който беше толкова силен, че засети станалата почти прозрачна мъгла. Няколко железни остриета проблеснаха, подобно на капки светлина.
Залпът вече стигаше горната част на склона. В един момент обаче се заклати, все едно че някаква невидима ръка го дърпаше към земята. Железните върхове надупчиха пръстта и храстите с жестоко прашене. Беше толкова далече, че дори на ставащата все по-ярка светлина едва се различаваха няколко пера на стрели.
На повече от сто крачки от войниците, прецени Аврелиан облекчено. Твърде далече, твърде ниско и твърде наляво! Той беше предвидил правилно. И като че за да потвърдят мислите му, боговете разкъсаха завесата, скриваща реката. Мъглата се разпръсна на малки облаци, които при досега с палещите слънчеви лъчи моментално се разтопяваха.
И те ги видяха.
* * *
Змия. Грамадно и свирепо дървено влечуго, настръхнало от копия, обвито в желязо, поклащащо се върху сивата речна повърхност. Сто, двеста сала! И повече може би. Бяха свързани помежду си с въжета и превозваха множество въоръжени с лъкове стрелци, подпрели колена на трупчетата, със стрели на тетивите. Зад тях стотици конници с дълги ризници и стегнати в железни качулки глави, покрити с островърхи шапки, задържаха юздите на дребните азиатски коне, с гърди, защитени с кожена престилка.