— Кой ти плаща?
Мъжът започна да вика странно. От ужас устата му се напълни със слюнка. Максим притисна острието си. Малко кръв обагри леко желязото. Той изръмжа:
— Кой е твоят господар?
Мъжът изстена. Кръвта потече по острието. Той отвори широко уста и изкрещя. Чу се дрезгав, нечовешки вопъл.
Максим се изправи.
— Той няма да каже нищо, военачалник! Няма език.
Разярен Аврелиан сграбчи брадичката на роба. Вярно беше. Вместо език, имаше късо парче черна плът. Сега кръвта течеше по врата му като от малък, неравномерно бликащ извор и заливаше гърдите му. Възкликвайки презрително, Аврелиан изля съдържанието на бокала в недъгавата уста.
С изпъкнали очи, плюейки и гълтайки едновременно, мъжът едва не се задуши.
И Улпия като останалите не можа да се въздържи да не гледа, останала без дъх от страх.
Раменете на роба потръпнаха. Макар юмрукът на Максим да продължаваше да го държи за косата, главата му се разклати. Той простена дълго и глухо, опитвайки да си поеме през устата въздух, който вече изобщо не влизаше в дробовете му. Максим го пусна и той се изправи, дерейки с пръсти гърдите си, изцапани с кръв. Спазъм накара коленете му да се подгънат.
Робът се прекатури в краката на Аврелиан. Известно време слабото му тяло се тресеше толкова силно, сякаш невидими ръце се мъчеха да го разглобят.
Разтърси се още веднъж и се скова. Бузите му бяха посинели.
* * *
Три лампи със сребърни огледала осветяваха стаята на Аврелиан.
Той се беше излегнал на леглото си, пурпурната тога го покриваше почти изцяло. Когато Клавдия влезе, той не я погледна.
— Да не си се уплашил. Центуриони и декуриони, които едва ме пуснаха и всичките тези лампи?
Аврелиан не отговори.
Тя седна до него. Известно време мачка мълчаливо коприната и златото на тогата. Ласката й продължи по врата на Аврелиан. Той не трепна и не отмести поглед от боядисаните волути на тавана, в които се беше втренчил.
— Кохортите научиха, че са искали да отровят военачалник Аврелиан още вечерта на триумфалното му тържество – съобщи Клавдия, докосвайки слепоочията му. – Изглеждат толкова ядосани, че ти би могъл да отведеш легионите си до Рим.
— Споменават ли някое име?
— Не още.
Клавдия сподави лек смях.
— И аз не съм споменала нито едно.
Този път Аврелиан я погледна.
— Ти няма да произнесеш нито едно – каза той грубо. – Утре ще съобщя, че са задържали готски шпиони и че те са признали. Те са искали да отровят военачалник Аврелиан. Готите. Не желая да чувам нищо друго.
Те се спогледаха.
Клавдия се наведе и целуна устните му.
— Защо не? – прошепна тя.
Целуна го пак. Той задържа устата си затворена, но не понечи да отблъсне сестра си. Тя продължи да го целува, малко по-настоятелно. Помъчи се да отвори устните му с върха на езика си. Напразно.
Накрая се изправи, подпирайки се на гърдите му, и затвори очи.
— Това не е лоша идея – призна тя съвсем тихо. – Така той ще повярва, че те е страх да му се противопоставиш. Или че си много глупав.
Изчака Аврелиан да й отговори. Той не продума. Тя добави сухо:
— Обаче не оставяй легионите си да си помислят, че се страхуваш от отровата на своите врагове. Впрочем ти не бива да се боиш от това. Няма да умреш така. Предсказанието на майка…
Аврелиан вдигна ръка.
— Замълчи!
Той я отблъсна, остави й тогата си, стана и отиде да седне до масата от червеникав мрамор, отрупана с рула, която му служеше за бюро.
— Остави ме. Имам работа.
Клавдия се изсмя подигравателно.
— Ще работиш?
Тя се приближи до Аврелиан, долепи ханш към рамото му.
— Улпия прелива от чувства цял ден. Трепери от възбуда и мечтае тази вечер да бъде твоята награда. Леглото от плът на военачалник Аврелиан! Горката Улпия. Сега плаче от срам в покоите си. Или си мисли, че можеше да умреш от тази отрова и тя щеше да те обича още повече мъртъв, отколкото жив. Тя не знае колко много я желаеш за съпруга, бедната мила Улпия.
Аврелиан се направи, че не чува нищо. Разгъна карти и писма на папирус, дошли от Рим.
— Разбира се, че я желаеш – подхвана отново Клавдия. – Ти я желаеш, защото имаш нужда от съпруга. Но това няма да стане, ако ти не направиш крачка към нея. Милата Улпия е била възпитавана от баща си доста консервативно. Тя мисли, че бъдещият й съпруг трябва да покаже готовността си и дори малко желание. Отгоре на всичко, тя те обича. Би трябвало да помислиш за това, братко мой. Тя те обича. Искрено. И ще те обича благоговейно и наивно през целия си живот, ако ти направиш нужното. Тя е такава.