По края на този дървен влак, мъже, на групи от по десет, управляваха саловете с дебели греди. Тази придържана стегнато от двойни кожени връзки пътека от трупчета следваше капризите на течението, люлееше се по волята на вълните, разбиваше ги с яростно плискане, дълбаеше в тях бразди, в които кипеше пяна. Тук-там съединението се изкривяваше, отклоняваше се, удряше силно една в друга отделните си части и създаваше опасност да се разчлени, преди въжетата да се опънат и речното течение отново да го придвижи напред.
Бързо, без да показват ни най-малко, че се страхуват, сарматските стрелци, конници и коне реагираха на тези гърчове. Те едва бяха забелязали шепата римляни на южния склон на реката, когато силен рев раздра тишината, настъпила при появата им. Хиляда крещящи гърла отвориха вратите на ада. С викове, безкрайни викове. Животинско, злобно издишване, което одраска въздуха повече, отколкото стрелите малко преди това.
Страхът попари младите войници. Самият Аврелиан усети ухапването в слабините си, макар че върволицата от салове все още следваше траекторията, която той беше предвидил. Не се беше излъгал: варварите можеха да използват течението, но не и да преминат през него, както си искат. Невероятната сила на реката ги отнасяше към широкия завой по-надолу. Там те се надяваха да стъпят на южния бряг на Дунав.
Точно там той беше накарал да изкопаят ямите на катапултите!
Скоростта на конвоя от салове се увеличи. Аврелиан и малката му шепа войници сега бяха изправени на по-малко от стотина лакътя срещу първите стрелци и се намираха в обсега на големите сарматски лъкове. Вече можеха да различат кожените ръкавици и шлемовете, укрепени с бронзова пръчка, пресичаща лицата на варварите. Слънцето проблясваше върху желязото на стрелите им.
Аврелиан заповяда оттеглянето на войниците в мига, в който опънатите тетиви изпуснаха стрелите и те пробиха въздуха. Конят на Аврелиан се хвърли рязко в галоп, политайки към долното течение на реката, докато войниците се устремиха към горната част на полето.
Небето заискри с безброй отблясъци. Чу се отново смъртоносното тракане на желязо в утринния въздух.
Тревата, която Аврелиан и легионерите му тъпчеха преди малко, се покри с плътен бодлив храсталак от счупени дръжки, където като отровни цветя блестяха разноцветните пера на стрелите.
Войнствените крясъци по реката преминаха в подигравки. Аврелиан накара коня си да се върне, като направи голям завой, който го доведе близо до речния бряг. Там горе, пехотинците, разпилени и очакващи заповедите му, не знаеха какво да правят. Тяхната уплаха и обърканост бяха явни. Шепа мушици, изпаднали в паника пред волското копито!
Аврелиан се усмихна леко. Нека варварите се подиграват. Това ще направи изненадата им още по-болезнена.
Погледна отново, за да се увери, че старият декурион тихомълком беше открил ямите с катапултите. Той прецени още веднъж скоростта, с която се движеха саловете, измъкна двуострия меч от ножницата си и го вдигна. Самотен, с лице срещу необузданата глутница, яхнала реката.
За миг човек можеше да си помисли, че той има намерение да се изправи срещу нея сам, жалък, обезумял от гордост и безсилие. Змията от салове все по-бързо си пробиваше път и вече преодоляваше течението, насочвайки се към по-спокойни води. Сарматските стрелци се надигаха, размахваха лъковете си, докато конниците се вихреха в някакъв циничен танц до конете си.
Аврелиан свали меча си.
Чу се тътен, подобен на стенание, идващ от самата гора, а после дълъг зов на меден рог. Въжето на трите катапулта се освободи с дрезгаво ръмжене. Аврелиан долови щракането на хвъргачите. Три кръгли делви се издигнаха над реката като големи непохватни буболечки, кръжащи ниско над земята.
Първата се разби във водата пред водещия сал. Втората се счупи върху една от управляващите греди. Третата докосна коне и ездачи. И трите избухнаха със злобен лай.
Три огнени топки в бяло и златисто се възпламениха на повърхността на Дунав.
Три златни снопа, три пламтящи букета, които затанцуваха върху водата, дървото и ризниците.
Въжетата на катапултите щракнаха отново. Други три делви закръжаха мързеливо. Те се разбиха върху саловете, конете и хората, разпръсквайки водата. Човешките крясъци и черният пушек дойдоха едновременно.