Оденат потърси в тона на Зиновия знак за натякване или ревност. Не откри и понечи да повтори: „И какво от това?” Но замълча, съвършено сигурен, че интуицията му малко преди това не го беше измамила.
Той придаде сурово изражение на лицето си, показа лошото си настроение, смразявайки Дина с поглед, седна на леглото и заяви:
— Слушам те, съпруго моя.
И Зиновия обясни.
Обясни как никое човешко същество не може да я докосва, било то и цар, защото тя не е там, в този палат и до своя съпруг, нито дори там, в този град и в тази пустиня, за да изпълнява онова, което всички жени, повече или по-малко умело или безразлично, изпълняват край мъжете.
Тя беше там, за да издигне своя съпруг до могъщество и величие много по-големи и универсални, отколкото е плътта. Точно затова Ваалшамин, богът на племето маазин, я беше посочил от първия ден на раждането й, както всички знаеха. Затова Ваалшамин я направи негова съпруга, той, който беше истинският баща на нейната съдба, а не Абдонай, който само изглеждаше като неин баща.
Оденат попи думите й и помълча малко, преди да попита с ирония, която зле прикриваше разочарованието му:
— И кое е това могъщество и величие, до които ти искаш да ме издигнеш?
— До това да победиш Шапур, персийския цар, да станеш най-великият воин не само в сирийската пустиня, но и в империята. Както и да бъдеш приветстван като август – тук и в Рим.
— В Рим? Техен август? – прошушна Оденат смаян.
— Защо, мислиш, е дошъл Валериан в Антиохия? Защо императорът назначава тук префект и разполага в града цял легион? Защо иска лично да воюва с персите? Защо, ако не, защото палмирските богатства днес са важни за Рим толкова, колкото египетските? И само един император може да положи на челото си лавровия венец на победата над Шапур. Помисли за това съпруже мой, както аз мисля от много луни насам…
И Зиновия говори, макар и кратко, за политика и война толкова пламенно и енергично, че Оденат беше изумен.
— Къде си се научила да разсъждаваш като мъж?
Зиновия се засмя.
— Моят баща поне ми даде добри учители, дошли от Гърция. Те карат мозъкът на учениците си да работи! Аз няма да те посрамя, когато имаш нужда да споделиш грижите си.
Тъй като Оденат щеше да отговори, тя стана отново сериозна и добави със съвсем друг тон:
— Онова, което знам, го знам, защото Ваалшамин го желае и ме направлява.
Оденат я огледа нерешително. Накрая поклати глава, успокоен от една мисъл:
— Ти си говорила с Нурбел! Той не обича нищо повече от това, да говори за война, за перси и за Рим.
— Говорих с Нурбел, но аз съм Зиновия.
Тя каза това със странна усмивка, която отново разтърси Оденат.
— И аз, Зиновия, ще те превърна в онзи, който носи лавровия венец на триумфа в Рим. Това е моето обещание на съпруга.
Объркан, Оденат погледна към младата еврейка, която гледаше очарована Зиновия. Дина беше красива и той беше проявил непогрешим вкус, като я беше избрал за конкубина. Абсолютна и целомъдрена красота, която обаче не можеше да се сравнява с блясъка на Зиновия. Зиновия, която сега го измерваше с поглед, без да продума, търпелива и сигурна в себе си. Той предпочете да й обърне гръб и да тръгне към басейните и саксиите с цветя, които вечерният въздух караше да ухаят.
Топлина, парфюм, светлина – всичко беше съвършено за началото на една нощ на наслада. Но той си помисли за лова. За края му и за това как Зиновия беше убила фаворита на Хайран. Как точно в този миг той бе видял в нея Алат, богинята на войните.
Гласът на Зиновия го стресна – тя стоеше зад него, съвсем близо до рамото му.
— Аз убих фаворита на твоя син, Всепрославени – прошепна тя, сякаш по някакво чудо беше отгатнала мислите му. – Аз го убих, защото искаше да омърси Дина. Тази, която ти беше избрал заради нейната чистота. Мой дълг беше да я запазя чиста за теб. И така ще бъде с всички, които застрашават твоя живот или твоята чест.
Оденат се обърна. Развълнуван, той впери очи в нейните.
— Как да разбера дали не лъжеш? Как да разбера дали трябва да ти имам доверие и дали наистина искаш това, което казваш, че искаш?
— Ще го видиш на бойното поле, Всепрославени. Там ще го видиш най-добре.
— Ако ме измамиш, ако ме излъжеш или ме предадеш, ще умреш. Всички твои хора ще умрат. Племето маазин ще бъде изгонено от Палмира завинаги. Изворът, където си се родила, ще бъде отровен, за да напомня за твоето предателство.
Зиновия се усмихна, повече развеселена, отколкото впечатлена.
— Изчакай първата битка срещу Шапур и ще разбереш.