Выбрать главу

— Истина е. Променила си се. Много неща се промениха. За твоя баща също. За него се говори навсякъде из пустинята. Нас, елкезаитите, ни учат да не отдаваме голямо значение на нещата, които имат външен блясък. Нашият пророк Елкезай казва: „Не си хабете очите за златото на бижутата. Не обръщайте внимание на хубавите къщи, великолепните палатки, богатството и долните наслади. Не омърсявайте света на Великия архангел с този разкош, който изгнива в човешките ръце и толкова се харесва на римските езичници!”

Зиновия се вцепени. Надеждите й отново помръкнаха. Значи така, Шаваад не се отказваше. Той ставаше все по-голям елкезаит, все по-луд, като другите. В него нищо не се беше променило, напротив – нещата се бяха влошили. Той продължаваше да предъвква същите ужасни и глупави закони, които забраняваха всички удоволствия! Които презираха красотата и мечтите. Той мразеше всичко онова, което тя обичаше, и несъмнено онова, което тя представляваше. Нейният свят не му беше нужен.

Как можеше той така да се самозаблуждава? Как можеше тя да очаква нещо друго?

Сякаш отгатвайки мисълта й, Шаваад разплете пръстите им и пусна ръката й. С онзи тон, който вече й беше познат, който не принадлежеше на никого и беше просто жалко мънкане на набожник, той добави:

— Елкезай казва още, че Христос е предвещал идването на най-голямата радост. Светът скоро ще достигне до своя край и ще стане по-съвършен. Вече няма да има богати и бедни, властимащи и роби. Само избраните и останалите. Тези, които са живели непорочно, ще станат най-красивите. Вечната красота, която ще засияе в рая на избраните.

Думите изскочиха от устата на Зиновия, без да може да ги задържи. Тя се задъхваше от гняв и презрение.

— Какви ги приказваш? Най-голямата радост? Какво знаете вие за радостта? Вие, елкезаитите, вие дори не умеете да се смеете. Всички тези неща, които ви отвращават, на мен ми харесват. Аз със сигурност няма да бъда една от вашите избрани! На мен ми харесва да имам красиви бижута. На мен ми харесва да бъда принцеса, а не някаква въшла от пустинята. Обичам да ям агнешко, да танцувам, да пея и да бъда в прегръдките ти, ако искаш да знаеш. Всичко, което е хубаво и приятно, вашият пророк ви го забранява. Той е луд, а вие сте още по-луди да го слушате. Как можете да вярвате на това, което разправя. Той дори не е бил бог. Просто някакъв глупак, разхвърлял думите си из пустинята като камилски фъшкии, ето какво е той! Някакъв луд, който дори не е смешен, а отегчителен и скучен като камъните. И ти ще станеш такъв, докато…

Тя млъкна, защото усети, че й прилошава.

Те открай време се караха на тези теми. Но това никога не беше имало голямо значение. Детски разправии. Шаваад умееше да шмекерува със законите на Елкезай, докато беше с нея и когато не го виждаха. Но днес… Днес те вече не бяха деца. Нито тя, нито той. Часът беше настъпил.

— О, Шаваад, не е възможно да не разбираш!

Беше безполезно. Тя беше силна, но не достатъчно, за да воюва с думите на неговия проклет Елкезай. Всичко, което би могла да каже, Шаваад вече го знаеше.

Той щеше да стане и да се върне в бивака на баща си. Щеше да се отдалечи от нея. Тя нямаше да го види повече. А той нямаше да дочака първото жертвоприношение към Ваалшамин, за да напусне оазиса.

* * *

Но не.

Шаваад не помръдна.

Без да откъсва очи от блестящата луна, той остана за миг свит, след което се изправи.

— Да – призна той. – Това е мнението ти за мен. Когато човек не вярва в думите на някой пророк, това, което той казва, изглежда глупаво и безумно. Аз като гледам баща ти да пече безброй агнета в тамянова смола и да размахва ръце към небето, за да благодари на вашия Ваалшамин, също мисля, че той е безумец.

Гласът му беше равен и спокоен.

Зиновия го погледна учудено. Тя не го познаваше такъв кротък. Поклати глава малко объркана.

— Вярно е. Прощавай…

Тя щеше да добави нещо, но Шаваад не й остави време. Той махна леко с ръка, все едно, че разпръскваше думите от разправията им по езерната повърхност.

— И за мен вече не е същото – продължи той. – Казват, че притежавам дарбата да лекувам. Мога да сложа ръце върху някаква болка и да я накарам да изчезне. Мога да изтеглям страданието от тялото на страдащия.

Той се обърна към нея с подигравателно изражение.

— Моят баща и чичовците ми казват, че това е така, откакто те извадих от водата. Те не искаха аз да знам за това. Смятаха, че съм твърде млад. Днес, когато вдигахме палатките, те разправяха из биваците и керваните, че аз мога да облекча болните. Идват при мен и си тръгват излекувани. Вече никой не се подиграва с елкезаитите, нито пък ги смята за луди!