Този път никой не промърмори. Старците се усмихнаха, клатейки глава, жените закимаха в знак на съгласие, с мокри от сълзи очи.
— Така ще се казва – заяви Абдонай. – Зиновия – Божият дар!
* * *
Малко по-късно, когато новородената му дъщеря беше вече на сигурно място до гърдите на Ашему, Абдонай разгледа внимателно младия й спасител. Беше толкова невръстен, че чак изпита някакво притеснение. Дали Ваалшамин не си правеше пак шеги с него?
Наведе се към момчето и го попита как се казва.
— Шаваад, син на Искелаил, син на Дурам-Елай.
— Никога не съм те виждал. Ти не си от моя бивак, Шаваад.
Момчето се обърна към отвесната скала от другата страна на водата. Абдонай видя там група от трийсетина мъже, жени и деца, които не беше забелязал досега заради вълнението, което беше предизвикала прииждащата по дъното на ямата вода. Всички те – мъже и жени – бяха облечени с еднакви дълги бели туники. Мъжете имаха бради, а жените не носеха воал върху разпуснатите си коси. Те стояха изправени, без да помръдват, подобно на статуи.
— Моят баща и моите чичовци – каза Шаваад и посочи с пръст на запад, където пукнатината се стесняваше. На два часа път пеша, срутена земна маса водеше към платото Турук ал-Лааб.
— Ние спяхме. Събудихме се и видяхме как пада огнената звезда. Когато се развидели, баща ми каза: „Великият архангел се завърна. Да отидем да го посрещнем.” Видяхме как водата излезе от пясъка. Баща ми каза: „Великият архангел не се е върнал лично, а е изпратил водата на пречистването. „Ти извика и дъщеря ти падна във водата. Великият архангел реши да я пречисти първа. Но дъщеря ти не е с нас. Тя не знае да плува. Ако човек не знае да плува, Великият архангел ще го отнесе по време на пречистването и той няма да може да изпълни волята му на земята на хората. Затова се гмурнах. Водата на Великия архангел ме пречисти втори.
Момченцето говореше уверено и сияеше от гордост. Никой не се усъмни, че то отдавна беше обучено да борави с думите. Каквото и да означаваха те.
— В такъв случай вие сте от следовниците на Елкезай*?
[* Елкезай е създател на юдейска секта, която възниква към 100 г. Тя е известна най-вече с практикуването на ритуала на светото кръщение. Последователите на Елкезай се подчиняват на еврейските закони и вярват, че кръщаването опрощава греховете на човека и пречиства душата му. – Б.р.]
— Елкезай е нашият Велик учител, този, който ни отвежда при Великия архангел – с изключително сериозен тон потвърди детето.
„Последователи на Елкезай!”, помисли си Абдонай. Такива бяха елкезаитите: водата бликваше в краката им насред пустинята – чудо на чудесата. И за какво си мислят те? За жаждата, за радостта на керваните, за живота, красотата, цветята и прохладните нощи, които скоро ще настъпят тук, ако водата не се изпари под парещото слънце? Не. Елкезаитите не си представят нищо подобно. Те мислят само как да се пречистят!
От какво да се пречистят? Те, които не се осмеляваха да отворят устата, за да се засмеят, които никога не убиваха – нито гълъб, нито дори пустинен плъх. Как ли се справяха със създаването на потомство? Това е най-голямата загадка на Сътворението.
Момченцето го наблюдаваше настойчиво с черните си решителни очи. Те направо го пронизваха. Шаваад сякаш четеше мислите на Абдонай.
— Във водата пророкът ни измива от грешките ни. Хората правят много грешки. Без да си дават сметка. Навсякъде може да се направят грешки. Дори в пустинята. Баща ми го знае.
Абдонай намръщено поклати глава в знак на съгласие. Толкова млад, а от устата му излизаха странни думи, подобни на празнословията на онези луди пророци, които бродеха из пустошта на Турук ал-Лааб.
Беше разочарован. И проявяваше недоверие.
Погледна към хората в бели туники от другата страна на новата вода, колебаейки се дали да им отправи някакъв знак. Би могъл да ги покани, да им благодари, като им предложи да споделят хляба и радостта от този невероятен ден. Но хората на Елкезай не споделяха нищо с племената в пустинята. Особено пък храната. А може да им дойде и идеята да си присвоят извора. Да решат, че техният Велик архангел им го е подарил, или да им хрумне някоя друга прищявка.
Той се подвоуми. Дали не трябваше да започне някакъв пазарлък, показвайки силата си? Да извика воините метув да ги изгонят?
Не. Тяхното момче беше спасило новородената Зиновия. Не биваше да мисли за това. Денят не беше подходящ да мрази онези, които Ваалшамин използваше, за да изпълняват волята му.
— Как се научи да плуваш толкова добре? – попита той.